Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Мърсър отвори широко очи от почуда, като чу това признание, и Джанели се изсмя доволно.
— Нямам нито желание, нито ресурси да се състезавам със синдиката. Те, разбира се, не знаят това. Присъщият недостатък на всеки монопол е страхът от конкуренция и онова, което са готови да направят, за да запазят върховенството си, е изумително.
Мърсър най-после разбра.
— Ще блъфираш, така ли?
— Не съвсем. Ще им покажа диамантите, които намерихме, за да видят, че намеренията ми са сериозни. Когато им дам кофа скъпоценни камъни, които няма да могат да проследят, те ще разберат, че в играта има нов участник. Не знам дали ще пожелаят да ми платят повече, за да разберат къде се намира мината или за да престана да я експлоатирам, но и в двата случая ще искат да я контролират. Смятай действията ми за изнудване. Ще използвам алчността им срещу тях.
Мърсър си придаде безразличен вид, но трябваше да признае, че планът беше изискан, прост и гениален. Джанели щеше да изкара милиарди. От Диамантения синдикат нямаше да знаят, че той всъщност не притежава мината, докато не му платяха.
— И какво ще стане, когато действията ти принудят картела да вдигнат цената на диамантите в целия свят, за да ти платят, и съсипят икономиката на Южна Африка?
— На кого му пука? Какво от това, че пъпчивите момчета ще трябва да платят няколко хиляди долара повече за годежни пръстени за тъпите си приятелки? А що се отнася до Южна Африка, надявам се, че тази страна ще се разпадне и белите отново ще поемат контрола. Направих много пари там, преди да дадат властта на чернилките. От една страна, исках да възстановя репутацията на чичо ми във фамилната история като истински гений, какъвто е бил, но от друга, не бих похарчил толкова много пари, без да получа компенсация.
Мърсър знаеше, че крехката демокрация на Южна Африка няма да понесе сътресението, когато десетки хиляди души останат без работа. Анархията щеше да вилнее, докато хората щяха да се борят да оцелеят.
— Болно копеле. Играеш си с живота на хората.
— Това е най-евтината стока в света.
— Колко още искаш? Сигурно имаш две хиляди карата, а се говори и за огромен диамант. Защо караш тези хора да работят?
— Колкото повече скъпоценни камъни покажа на синдиката, толкова повече ще ми платят, за да ме изкарат от диамантената индустрия. Сигурно се досещаш, че вървя по опънато въже между нуждата ми от диаманти и риска да бъда разкрит. Благодарение на теб работоспособността на миньорите не е намаляла, затова ще остана малко по-дълго, и за да те мотивирам, ще ти предложа споразумение. В края, да речем, на третата седмица, ако не бъда принуден да замина преждевременно, ще сключа сделката си в Лондон. Преговорите едва ли ще продължат повече от няколко минути. Щом приключат, ще заповядам да освободят бежанците. След като продам онова, което знам за мината, информацията вече няма да е ценна и те ще бъдат свободни да кажат на когото искат. Справедливо ли ти се струва?
— След три седмици тук няма да останат и десетина живи.
Очите на Джанели заблестяха от гняв.
— Това не ме притеснява. — Той се обърна към Хофмиър, който най-после бе успял да се изправи. — Върви да се погрижат за нараняванията ти и кажи на Дю Тойт да дойде да наблюдава тези маймуни.
Мърсър се върна на работа, като трескаво разсъждаваше. Близкият изток, Южна Африка, бежанците, Селоме, Хабте и Хари. Залогът беше висок и нямаше друг избор, освен да успее.
МИНАТА
Звукът приличаше на биене на барабани, плътен бас, който разтърсваше гърдите на мъжете, излизащи от тунела в края на смяната. Преди да видят изхода, те разпознаха шума. Хората бяха селяни и познаваха кога вали.
Беше осем вечерта и толкова тъмно, че почти нямаше разлика между черния тунел и външния свят. Навън валеше проливен дъжд, същинска завеса, през която едва се забелязваха силуетите на хората. Разговорите бяха невъзможни, докато Мърсър и другите миньори, излизащи от шахтата, се приближаваха към завесата от вода. Внезапната поява на другата смяна беше стряскаща и зловеща.
— Дъждът ще ни помогне ли, или ще ни навреди? — изкрещя Хабте в ухото на Мърсър, за да надвика шума.
Мърсър сви рамене. Беше се съсредоточил върху други неща и не мислеше за бурята. Каза на Селоме да бъде готова два часа, след като смяната им приключи, а в това време двамата с Хабте трябваше да свършат много неща. Когато дойде ред да излязат в поройния дъжд, Мърсър дръпна настрана Хабте. Най-близкият судански пазач се намираше на петстотин метра в тунела, в края на групата миньори, затова не можеше да види и чуе Мърсър и Хабте.