Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
Но с всичко останало крайно ме зарадва. Заварих го да чете „За чуждестранните връзки“ от Жорес Медведев. Учудваше се: „Пробивни две братлета!“ (Става дума за братята Рой и Жорес Медведеви. — Бел. пр.) И изобщо за самиздат, възхитено хванал се за главата с две ръце: „Та това е цяла литература! И не само художествена, а и публицистична, и научна!“ Съвсем доскоро го шокираше всичко, което не е написано законно, което не е минало през одобрението на някоя редакция и не е получило печата на Цензурата, макар и да не го тачеше ни най-малко. В многобройните ми произведения, тръгнали по самиздатския път, виждаше само опасна контрабанда, — и изведнъж такъв обрат! И ревниво следял, оказва се, самиздатските отговори на охулването ми в „Литературна“. С голямо одобрение: „А Чуковская четохте ли я? Добре ги е подредила!…“ А с Рюриков и Озеров (предполагаемите автори на литературкинската статия срещу мен) А. Т. решил да няма нищо общо и за Лозана да замине не заедно с тях, както го изпращат, а отделно.
Но това не е нищо! Както си седяхме и си бърборехме, той изведнъж скочи леко, независимо от цялата си телесност, и се сепна, без да крие: „Три минути сме пропуснали! Елате да слушаме Би Би Си!“ Това той ли е? Би Би Си?!… Шашна ме. И все така чевръсто, неудържимо, с големите си крачища ситнеше към „Слидола“-та, както аз се втурвах от толкова години натам, точно по часовник. Именно заради този порив го почувствах по-близък отвсякога! Още няколко версти да бяхме извървели рамо до рамо — и между нас би могло да потече откровено, неспотаяващо се приятелство.
— Радио ли сте започнали…? А за вашето писмо до Федин чухте ли?
Нетърпеливо, но с известна тревога:
— А подробния му текст не са ли предавали?
А, ето откъде е тръгнало! — от своето писмо насам е започнал да слуша. Естествен път. Но първата му победа беше — да се престраши, да прекрачи със свободен акт на волята си, да изпрати самото писмо! Не бива да се забравя, че тъкмо през пролетта на 1968-а стъписалите се по едно време власти започнаха да настъпват набралата кураж общественост, да я настъпват много примитивно и успешно: със „събеседвания“ петима срещу един от подписваните в парткомите и в директоратите, с изгонване на отделни хора от партията и от институтите, — и поразително бързо угасна протестното движение, свикналите да се плашат хора послушно се връщаха в превито положение. А Твардовски, наопаки, тъкмо по това време взе да се опъва там, където можеше и да отстъпи: не само около списанието, това винаги го бе правил, но и заради отделни фрази за мен в неговата статия за Маршак забавяше цял том от събраните си съчинения.
След Би Би Си:
— Толкова сериозна радиостанция, никакво пристрастие.
Неотдавна Твардовски заминавал за Рим и предупредил Дьомичев: „Ако ме попитат за Солженицин — ще кажа каквото мисля.“ Дьомичев, уверено-цинично: „Ще измислите как да се изплъзнете!“ Но, казва А. Т., с него в чужбина се държали като с болен, избягвали да го подсещат за здравето му: избягвали въпроси за „Новый мир“ и Солженицин…
Него път го научих как се правят копия от писма с химикалка. Много се зарадва: „Защото не всичко може да се дава на машинописката.“
Разделихме се по-сърдечно отвсякога.
Това беше на 16 август. А на 21-ви върху ни се сгромоляса окупацията на Чехословакия.
И не стигнах до Твардовски с моето писмо. Не, него той не би подписал и вероятно би ме нахокал. Но ето как започнал да се държи той. Тарторите на СП, за да окалят по-нашироко и по-сигурно писателския кръг, през тия дни изпратили на А. Т. да подпише две писма: 1) за освобождаването на някакъв гръцки писател (често прилаган отвличащ маньовър) и 2) писмо до чехословашките писатели: как не ги е срам да защитават контрареволюцията? Твардовски отговорил: първото е неуместно, второто отказвам да подпиша.