Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
Навършваха се три години от конфискацията на архива ми от Държавна сигурност. Два мои романа шетаха по Европа — и май имаха успех. Желязната завеса беше пробита! А аз бродех из есенната крайистиинска гора — без конвой и без вериги. Не сколаса дяволската уста да ми отхапе главата навреме. Раненото животно оздравя и твърдо стъпи на крака.
Тук могат да се разкажат още сума смешни неща: как на истиинската ми виличка взе да идва изнеженият Луи със своята бригада — да си изясняваме отношенията, а аз се измъквах до него изпод автомобила си — сплескан и дрипав бачкатор. Как той тайно ме фотографираше с телеобектив и продаваше снимките на Запад с напълно антисъветски коментари, а по съветско-чекистка линия, то се знаеше, правеше доноси срещу мен и май разпиля звукоапаратура по парцела ми. Как съседните виладжии поради съветската си подозрителност смятаха, че имам заровена в гората радиостанция: иначе защо ще ходя толкова често в гората, на всичко отгоре с посетителите си — очевидно резиденти на разузнаванията? Как, изпълнявайки договора, благородно натрапен ми от „Мосфилм“ преди година и половина, се напъвах да им напиша сценарий за комедията „Тунеядец“ (за нашите „избори“), и как той се изпращаше нагоре, на Дьомичев, и незабавно получаваше абсолютно забранителна резолюция. Как Твардовски с редакторско сладострастие ме умоляваше да му дам този сценарий с тайната надежда: а току-виж става за печат? — и ми го връщаше с добродушна усмивка: „Не, както гледам, трябва да ви тикнат в затвора, хем час по-скоро!“
Вървях по страховито-забранени литературни пътища, а се държах с наглата увереност на признат съветски литератор. И ми се разминаваше. В секретариата на СП на РСФСР разпитвали нашия рязански секретар Е. Сафонов: как съм отговорил на критиката на „Литературная газета“ и „Правда“ — искало им се да погледнат този документ, явно го били подминали — и не можели да повярват, че изобщо не съм им отговорил! В съветските глави това направо не се побираше: щом те критикуват, значи трябва да се покаеш, да признаеш грешките си. А аз, не щеш ли, — хич.
През тоя декември навърших петдесет. На предшествениците ми през глухите десетилетия колко такива юбилеи бяха отминали задушени, така че дори близки приятели се страхували да ги посетят, да напишат. Но ето че се разкъсаха санитарните кордони, образува се пробив към забранената зона! И — към изпадналия в немилост, към прокълнатия, още от предната седмица към Рязан литнаха телеграми, после и писма, и по-малко „по втория начин“, а предимно по пощата, и по-малко анонимни, а все подписани. Последните няколко денонощия разносвачите на телеграми носеха наведнъж по 50, по 70 парчета — и по няколко пъти дневно! Общо телеграмите бяха над петстотин, писмата — към двеста, и хиляда и петстотин отделни лични безстрашни подписа, рядко замаскирани (като Шулубин, Нержини, Ида Лубянкая, Децата на Сим).
„Да ви дава Господ да се държите все така…“
„…в трудна минута се сещайте обсъждането в съюза…“
„…още дълго-дълго да бъдем Ваши читатели и да отпадне нуждата да бъдем Ваши издатели…“
„Всеки сам си избира пътя и вярвам, че няма да се отбиете от избрания от вас път… радвам се, че нашето поколение поне изстрада такива синове.“
„Живейте още толкова напук на всички мръсници; нека писането Ви спори, както на тях им спори непрекъснато да се провалят.“
„Моля Ви, не захвърляйте перото. Повярвайте ми, не всички умеят да обичат само мъртвите.“
„…и занапред бъдете автор само на произведения, под които не е срамно да се подпишеш…“
„Всичко, което направихте, е надежда за измъквано от духовното стъписване, в което е застинала цялата страна…“
„Да живееш в едно време с Вас е и болка, и радост…“
„Слава Богу, че днес не ще Ви се наложи да чуете нито една неискрена, фалшива думичка…“
„Четем книгите Ви на пелюр, затова са ни още по-свидни. И ако за големите си грехове Русия плаща скъпо и прескъпо, то сигурно за големите й страдания, както и за да не паднем съвсем духом от срам, на Русия сте изпратен Вие…“
„Когато стане нужда да мисля как да се държа в службата си, обръщам се към Вашите постъпки… когато падна духом — обръщам се към Вашия живот…“
„…озоваваш се пред лицето на съвестта си и с болка съзнаваш, че мълчиш, когато вече не бива да се мълчи…“
„Не обичам предателите. Вие отпразнувахте рождения си ден, а след 10 дена ще празнуваме рождения ден на другаря Сталин. Този ден ще вдигнем пълни чаши!!! Историята ще сложи всичко и всички на местата им. С това, че заслужихте признанието на Запада, Вие си спечелихте презрението на Вашия народ. Много здраве на Никита, приятеля Ви“! (на пишеща машина, без подпис, пуснато в пощенската кутия на входната врата).