Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
И го взел с ревнивото нетърпение към най-хубавите си открития и придобил перо, което красяло списанието. Правилен бил и изборът на Лакшин: той намерил единствената от стоте невъзможности да разцъфти в тази страна, през тези години — защитен от вярното мощно крило на Твардовски. И бързо започнало да крепне взаимното им разбирателство, двояко: художествено и обществено — двете линии, които на Твардовски винаги му беше трудно да хармонизира, сякаш ги възприемаше като различни органи, а при Лакшин нещата винаги се напасваха хубавичко и примирително, винаги му идваха наум Ленинови цитати, които свързваха като мостчета несъединимото. През април 1964-та съм си записал: „В очите на Твардовски Вл. Яков. стои по-горе от останалите членове на редакцията“, по-лесно влиза в кабинета му. Колкото и отдавна да беше близък А. Т. с Дементиев, с усета си на художник той долавяше, че Дементиевите формули са вече прекалено вкостенели, че трябва да свързва съдбата на списанието с по-гъвкавото отзивчиво младо поколение. От друга страна, доколкото си спомням и мога сега да съпоставя, мнението на наблюдателния, внимателен, досетлив Лакшин винаги съвпадаше с мнението на Твардовски, като понякога го изпреварваше дори още неизказано и добре го аргументираше. (Впрочем върху откритото лице на Твардовски работата на мисълта му се изписваше тутакси.) Не си ги спомням не само спорещи, но дори с някакъв клин на възражение. Така смяната на първия заместник бе подготвена душевно, преди да тресне отгоре организационно, и по този начин бе смекчена, оказа се поносима за Твардовски. Много навреме през същата 1966 година Лакшин влезе в КПСС — и то вероятно без противоречие с общия си мироглед (макар че вече мнозина интелигенти през същата година се чудеха как да се измъкнат от тази партия), и само враждебността на секретариата на СП попречи на Лакшин да стане първи заместник официално. Започнаха да водят за „първи“ главния ходатай пред цензурата, литературно скопения Кондратович (А. Т. не мислеше така за него, защото лично го бе създал), а реално пръв стана Лакшин.
Никой не знае как ще се промени, когато заеме нов пост, когато се залови за нова работа. Не само външно — осанката, друго лице, мустаци като пиявици, друга походка, преминаване на „вие“ с хора, с които досега си бил на „ти“. Но и самият ти литературно-критически талант някак се преобразява, преразцъфтява в талант административен, талант на предпазливост, на предвиждане на опасностите — с една дума, за либерално списание, въжеиграчески талант, без което такова списание не може да излиза. Главният е поет и дете, може да си разреши да е простодушен и в гнева, и в добротата си, и в щедрите си обещания — първият заместник не може да се отдаде на порива на чувствата, а трябва деликатно да поправи Главния, трябва да отсича заплахите. По-рано тази благородна работа е вършил предшественикът ти и ти си можел да си позволяваш по-голяма свобода — сега обръчът на царската корона осезаемо стяга кожата на твоята глава. И ако ти донесат ръкописите на две сестри: огнения „Пушкин и Пугачов“ на покойната Марина и проточените, лишени от бодли, за никого необидни спомени на живата Анастасия, след като прецениш: „Да, и двете сестри са талантливи“, отместваш настрана блестящо-опасния ръкопис, а гладкия заглаждаш още малко — и все едно ще е крачка напред. Нали „Новый мир“ е единственият светилник в мрака на нашия живот и не бива да допуснем да го духнат. Заради такова списание — какво ли няма да пожертваш? какво ли няма да изтърпиш? Само тук се развива нашата литература, нашата мисъл и на това ни най-малко не пречи марксистко-ленинската идеология, умно разбрана, а самиздат, разните младежки групички, петициите и демонстрациите — всичко е боклук. Тъкмо в това се състои изключителната сложност на задачата, че несдържаните бунтари нямат възможност да се изказват пред публиката в сто и четирийсет хиляди екземпляра. Ето защо е по-добре сам да спреш, да преубедиш, да окастриш прекалено фрапантните публикации още преди цензурата. Сега това вече не е само наше списание, но в известен смисъл и твое — по-високо положение няма и не може да има за критик, пишещ на руски, а ти си го достигнал още преди Пушкиновата възраст, затова бъди предпазлив не според годините си и тъкмо заради общото литературно дело пази това списание от прекалено лекомислените обикновени редактори, за които важното е да прокарат материал, дори с антисъветска миризмица, да го изпратят в цензурата „за проба“, излагайки списанието на смъртна опасност.