Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
За Азпан долината бе натежала от значения, невъзможни за изразяване с думи. Племето му я бе изпълнило с остри емоции, прикрепени към скали, където някой приятел е паднал и загинал, където стадото е намерило много плодове, където са срещнали и са се били с две огромни котки. Това бе сложен пейзаж, пропит с чувства — механизмът на панската памет.
Хари леко насърчи Азпан да мисли за онова отвъд билото и в отговор усети разсеяна нервност. Отведе го до онази ядка и в ума на Азпан избухна образ, обкръжен от страх. На фона на хладното небе се очерта правоъгълна грамада. Екскурзионната станция.
„Там“ — посочи той на Дорс.
Азпан имаше прости, силни, неспокойни спомени за това място. Бяха отвели стадото му там и им бяха присадили имплантите, които позволяваха да се потапят в тях, а после ги бяха върнали обратно.
„Далече“ — направи знак Дорс.
„Отиваме.“
„Трудно. Бавно.“
„Не стоим тук. Хванат.“
Дорс го погледна скептично — доколкото един пан го можеше.
„Борим се?“
Дали искаше да каже да се борим с Вадо тук? Или да се борят, след като стигнат в Екскурзионната станция?
„Не тук. Там.“
Дорс се намръщи, но го прие. Нямаше истински план — само идеята, че Вадо е подготвен за пановете тук и не очаква да ги срещне в станцията. Там двамата с Дорс можеха да спечелят от елемента на изненада. Как, представа си нямаше.
Вгледаха се един в друг — всеки се опитваше да открие проблясък от другия в чуждото лице. Тя го погали по мекото на ухото — успокояващият жест на Дорс. Съвсем ясно, това го накара да се разтрепери. Но толкова малко можеше да каже… Този миг за него кристализираше безнадеждността на положението им.
Вадо просто се опитваше да убие Хари и Дорс чрез Азпан и Шийла. Какво ли щеше да стане със собствените им тела? Шокът от изживяване на смърт чрез потапяне, както знаеха, се бе оказал фатален. Телата им щяха да загинат от невралгичния шок, без дори да дойдат в съзнание.
Забеляза, че по бузата на Шийла се стича сълза. Грабна я в прегръдките си и загледан в далечните планини, се изненада, когато усети сълзи и в своите очи.
17.
Не беше се сетил за реката. Хора, животни — тези проблеми бе обмислил. Спуснаха се надолу до разпенените води, където гората им осигуряваше най-добра защита, а потокът се разширяваше — беше най-доброто място за брод.
Но пълноводната река, която се кискаше и пенеше в долината, бе невъзможно да се преплува.
Или по-скоро да я преплува Азпан. Хари продължаваше да пришпорва своя пан напред, спираше внимателно, когато мускулите му се разтреперваха или когато се подмокряше от нерви. Нощта, прекарана сред високите клони, успокои и двата пана, но сега, преди обяд, всички симптоми на стреса се завърнаха, щом Азпан стъпи с единия крак във водата. Хладни, бързи потоци.
Азпан отново скочи на тесния бряг с ужасен вик.
„Вървим?“ — попита със знак Шийла.
Хари успокои своя пан и се опита да го накара да плува. Шийла проявяваше само лека нервност. Хари се гмурна в блатистите дълбини на Азпановата памет и откри струпано напрежение около смътния спомен за това как едва не се удавил като съвсем малък. Когато Шийла му помогна, той притеснено опита, а после пак изскочи от водата.
„Върви!“ — Шийла размаха дългите си ръце нагоре и надолу по потока и заклати глава ядосано.
Хари се досети, че тя има доста ясни пански спомени за реката, чието най-лесно място за прекосяване беше това. Той сви рамене и вдигна ръце с длани нагоре.
Голямо стадо гигантилопи пасеше наблизо и някои от тях прекосяваха реката заради по-тучната трева на другия бряг. Те виреха големите си глави, сякаш се подиграваха на пановете. Реката не беше дълбока, но за Азпан беше стена. Хари, уловен в капана на плътния страх на Азпан, кипеше вътрешно, но нищо не можеше да направи.
Шийла се разхождаше по брега. Тя сумтеше тъжно и поглеждаше небето с присвити очи. Главата й се извъртя рязко с изненадан жест. Хари проследи погледа й. Един флаер се спускаше над долината и идваше към тях.
Азпан повлече Шийла към скривалището на дърветата, но те не ги скриха кой знае колко. За техен късмет стадото от гигантилопи отвлече вниманието на флаера. Спотаиха се в храстите, докато машината бръмчеше и описваше кръгове над главите им. Наложи се Хари да потисне натрупващата се тревога у Азпан, като си представя тихи, спокойни пейзажи, докато двамата с Шийла се пощеха.