Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
Икономът на кмета също се казваше Ричард. Скот Рандъл сподави усмивката си, спомняйки си, че еднаквите им имена бяха довели до неизбежните прякори „Големия Дик“ и „Малкия Дик“7 на кмета и иконома му. Малкият Дик бъбреше с двама от служителите, които Рандъл позна, но имената им му убягваха.
Най-после — Рандъл погледна часовника си: 7 и 13 — кметът Уошингтън връхлетя в стаята. Решителен, претоварен, раздразнен, той говореше високо на жена на средна възраст, която се мъкнеше по петите му и непрестанно драскаше нещо в стенографски бележник. Над костюма си Уошингтън бе облякъл палто от камилска вълна. Бе доста висок и плещест. Неправилен нос, капиляри по лицето, буйна, рошава и посивяла грива. На влизане в стаята продължи да крачи забързано, докато не стигна до мястото си начело на масата и там се закова, сякаш изненадан, че е спрял точно тук.
— Добре — едва ли не ревна той, оглеждайки стаята. — Всички ли дойдоха? Да почваме.
Малкият Дик изникна зад него и му помогна да си свали палтото — машинално действие, което кметът изобщо не забеляза. Докато седне на стола си, жената му бе наляла кафето, бе сложила в него — както забеляза Рандъл — три бучки захар и сметана и бе изчезнала.
Уошингтън сръбна от чашата, преглътна, изчака за миг една от служителките да престане да мърда на стола си. След още миг Мариан Брон вдигна очи, остави молива си и затвори папката.
Кметът й кимна, огледа седналите на масата и спря поглед върху младежа откъм края.
— Ти си Рандъл — изрече той и го посочи с дебелия си пръст.
— Да, сър.
— На колко си години, синко?
Рандъл леко се наежи от високомерното му снизхождение, но какво можеше да направи?
— На трийсет и три, сър.
— Женен ли си? Деца имаш ли?
— Не. Нито едното, нито другото.
Уошингтън го подържа на горещия стол и изглеждаше доволен, че той ще се попържи там известно време. Повторно сръбна от кафето си.
— Някой ще ми подаде ли кифличките? Благодаря. — Грабна напосоки от купчинката, отхапа, задъвка. — Знаеш защо сме се събрали. — Това не беше въпрос.
Рандъл преглътна мъчително.
— Предполагам, че заради случая с Франи Харди.
— Точно така.
След това официално потвърждение на повода, поради който бе свикана срещата, Мариан Брон заговори:
— Извини ме, Ричард, но при това положение аз не мога да остана тук. Не бива да обсъждам дело на своя съдебен състав — и понечи да се изправи.
Кметът обаче не се впечатли.
— Така или иначе, защо не вземеш да поостанеш, Мариан, в случай че втората половина на разговора засегне бюджета на съда за следващата година? Той може би ще е достоен за твоето внимание. — Отправи й свиреп поглед, а тя в края на краищата отстъпи пред него и се намести на стола си.
Ричард Уошингтън отпи още една голяма глътка кафе и внимателно постави чашката на порцелановата чинийка. Цареше гробна тишина.
Гневният изблик дойде неочаквано, което го направи още по-внушителен. Внезапно кметът с все сила стовари длан по масата. Порцеланът задрънча и кафето се разля. Всички до един подскочиха на местата си.
— Имате ли поне някаква представа за размера на неприятностите, които причинихте, господин Рандъл? — избухна той. — Поне някаква представа?
На находчивия Рандъл му потрябва всичко на всичко частица от секундата да се съвземе.
— Случаят е част от разследването, което аз…
Уошингтън отново го прекъсна:
— Смятате, че всички действаме в безвъздушно пространство ли? Е, нека ви изясня…
— При цялото ми уважение, сър… — намеси се Прат.
Кметът обаче, изглежда, не се израдва и на областния прокурор.
— Какво, Шарън? — сопна се той, извърнат с лице към нея.
— Работата не е там, че възникнаха политически неприятности. Случаят е юридически. Господин Рандъл е постъпил правилно.
Уошингтън за миг претегли думите й. Гласът му, възвърнал обичайната си интонация, прозвуча още по-страховито:
— Онова, което е направил — което всъщност е направила Мариан, може и да не е незаконно, но не бих стигнал дотам да го наричам правилно.
Прат запази ведростта, която идва единствено от съзнанието за собствената правота.
— Жената отказа да съдейства на разширения състав от съдебни заседатели, Ричард. Държа се агресивно и неуважително.
— Била е притеснена как да прибере навреме децата си от училище. Като че ли медиите са единодушни по този въпрос, а същото писа вчера и Джеф Елиът. А ето че и къщата й изгоря. Някой от вас случайно да е забелязал?
7
Игра на думи — в разговорния език Дик, освен съкратено от Ричард, означава и човек, и пенис. — Б.пр.