Тъмната кула

Войната отдавна е свършила, а той се намира в Южна Франция, когато го застига следната телеграма: „ЧИЧО УМРЯ ТОЧКА ВЪРНИ СЕ ВКЪЩИ НАЙ-СКОРО ТОЧКА.“

Ключовата дума тук е ТОЧКА.

Бог му е свидетел, че това е един от повратните моменти в живота му. Тед се прибира у дома и дарява с утеха тези, които се нуждаят. Ала вместо да се захване с мебелния бизнес, младежът решава да сложи ТОЧКА на похода си към финансовия просперитет и да ЗАПОЧНЕ похода си към финансовата неизвестност. Докато слуша дългата история на Тед Бротиган, Роланд и неговият ка-тет нито веднъж: не го чуват да обвинява своя необикновен талант или момента на прозрение за анонимността, която сам си избира; това просто е една ценна дарба, която никой друг в света не притежава.

И, Господи, как само разбира това! Неговият „див талант48“ (както го наричат евтините научнофантастични списания) всъщност става доста опасен при определени обстоятелства.

През 1935 в Охайо той превръща Тед Бротиган в убиец.

Беловласият мъж не се съмнява, че някои ще сметнат думата за прекалено груба, ала той си знае най-добре за какво става дума и смята, че думата е подходяща. Намира се в Акрон, лято е и синкав здрач обгръща улицата, в единия край на която група хлапета играят на „ритай тенекията“, а в другия се провежда мач по уличен хокей. Бротиган стои на ъгъла на Стоси Авеню в тънкия си летен костюм, стои до стълба с бялата ивица, която означава, че автобусът спира тук. Зад него има опустял магазин за бонбони със синия орел на Националната асоциация на притежателите на оръжие на едната му витрина и поизмито от дъждовете послание, гласящо „ТЕ УБИВАТ МАЛКИЯ ЧОВЕК“ на другата. Тед стои там и чака, стиснал куфарчето от щавена кожа в едната си ръка и кафява кесия — свинска пържола за вечеря, който си е купил от касапницата на господин Дейл, — когато изведнъж: някой го връхлита отзад и го блъсва в телефонния стълб, маркиран с бяла ивица. Носът му се удря в стълба и се счупва. Руква кръв. После идва ред на устата му и Бротиган усеща как зъбите му се врязват в меката тъкан на устните му, и изведнъж: устата му се изпълва със солена течност, наподобяваща горещ доматен сок. Нещо го удря в кръста и до ушите му достига звук на раздиращ се плат. Панталоните му са смъкнати до средата на задника му от силата на удара и сега висят смешно като гащите на някой клоун. В следващия миг млад мъж: с тениска и габардинени панталони с лъскаво дъно се затичва по Стоси Авеню към децата, които играят на уличен хокей, а това, което се развява в ръката му, развява се като дълъг кафяв език, е портфейлът на Тед Бротиган. Току-що са му задигнали портфейла, за Бога!

Пурпурният здрач на лятната нощ внезапно се превръща в пълен мрак, след което просветва за миг, за да потопи света в непрогледен мрак в следващата секунда. Това са очите му — правят онзи номер, който преди двайсетина години изкара акъла на лекарите от наборната комисия. Цялото му внимание е съсредоточено върху бягащия мъж, върху този кучи син, който току-що отмъкна портфейла му и разкраси физиономията му. Никога през живота си не е бил толкова ядосан и въпреки че според него онова, което изпраща към тичащия непознат, е съвсем безобидно, съвсем леко