Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 ... 150
Перейти на страницу:

— Точно това ме и ядосва: не стига, че ще сключиш толкова изгоден брак, ами отгоре на всичко си вземаш за булка едно момиче като капка, дето толкова го желаеш! А сега, когато желанието ти се осъществява, увесваш глава като мечка, изгубила мечетата си.

— Не зная! — умислено отсече леърдът. — Може би е по-добре да се откажа от тази женитба. Само че, изглежда, отидох твърде далеч, за да се отметна.

— Да се отметнеш? — възкликна Крейгънгелт безкрайно почуден. — Все едно да се сговориш със свидетел и после да се отречеш от помощта му! Да се отметнеш? Когато момичето има толкова голямо богатство?

— „Мис Аштън“, не „момичето“, ако обичаш — прекъсна го Хейстън.

— Добре, добре. Виновен съм, сгреших. Но нали за нея дават такава голяма зестра, каквато няма за никоя друга невеста в цял Лотиан?

— Така е — призна Бъкло. — Само че не ми трябва зестрата и. Аз самият съм достатъчно богат.

— А тъщата, която те обича като свой…

— Повече от свой. Поне повече, отколкото обича дъщеря си — иронично се усмихна Бъкло. — Иначе щях ли да докопам Луси.

— Ами полковник Шолто Дъглас Аштън, който желае твоята сватба с Луси повече от всичко на света?

— Защото се надява с моя помощ да влезе в парламента… от името на нашето графство.

— А бащата, който очаква подписването на брачния договор с такова нетърпение, с каквото аз чакам края на бой между петли?

— Уф! — махна пренебрежително с ръка Бъкло. — Сър Уилям води игра: като не успя да замени дъщеря си за голямото имение Рейвънсууд, което английската камара на лордовете скоро ще му измъкне от ноктите, той вече действува за друг изгоден брак.

— Е, ами твоята невеста? Та нали тя е най-красивото момиче в Шотландия? Ти беше си изгубил ума по нея, когато тя не искаше да чуе и думичка за теб! А сега, когато е съгласна да се омъжи за тебе, като наруши думата, дадена на Рейвънсууд, ти изведнъж се дърпаш. Направо си се побъркал: сам не знаеш какво искаш.

— Аз ще ти кажа какво, искам — отвърна Бъкло, стана от стола и се заразхожда из стаята. — Искам да зная, дявол да го вземе, защо мис Аштън изведнъж промени отношението си.

— Какво те е грижа за това? — учуди се Крейгънгелт. — Нали го е променила в твоя полза!

— Там е и работата, я! — въздъхна покровителят. — Никога не съм се занимавал с такъв род девойки и мисля, че те са дяволски опърничави и своенравни. Но мис Аштън се промени към мене някак твърде отведнъж и твърде рязко, за да си обясня поведението й като обикновен каприз. Обзалагам се, че това е работа на лейди Аштън. Тя навярно знае как да пречупи някого и разполага с не по-малко ефикасни средства от нашите мундщуци, мартингали и оглавници, когато обяздваме младите жребци.

— Но дявол да го вземе! Без тях как ще се справиш с коня!

— Така е! — потвърди Бъкло; той престана да се разхожда из стаята и се облегна на един стол. — Освен това Рейвънсууд продължава да стои на пътя ми. Мислиш ли, че ще се откаже от Луси Аштън?

— Разбира се, че ще се откаже — заяви Крейгънгелт. — Защо да упорствува, щом се готви да се жени за друга, а Луси също си е избрала друг?

— Ти наистина ли мислиш, че той ще се ожени за някаква си чужденка?

— Нали чу какво рече капитан Уестънху? Той разказваше за разкошните приготовления за тази щастлива сватба.

— Капитан Уестънху много прилича на теб, драги Крейги, за да го смятам, както се изразява сър Аштън, за „важен свидетел“. Умее майсторски да пие, да играе на карти и да ругае, умее да лъже и да мами. В подходящ кръг това безспорно са полезни качества, но те повече подхождат за разбойник по пътищата, отколкото за джентълмен, на чиято дума можеш да разчиташ.

— Тогава — продължи Крейгънгелт — вярвай поне на полковник Дъглас Аштън, който сам е чул как маркиз А…, неподозирайки присъствието му, публично заявил, че Рейвънсууд си е намерил партия по-подходяща от Луси Аштън и няма намерение да жертвува бащиното си наследство заради анемичната дъщеря на сваления виг, затова щял с радост да отстъпи на Бъкло огризките от своя пир.

— Така ли е казал мръсният маркиз! — изкрещя Бъкло и изпадна в страшна ярост, каквато бе присъща на натурата му. — Ако съм бил тогава там, щях да му изтръгна езика от гърлото пред очите на всичките му мазници и подлизурковци, всичките му надменни северняци! Защо Аштън не го е пронизал там на място?

— Не знам — отвърна капитанът. — Маркизът напълно го е заслужавал. Но нали е стар човек, при това министър, така че по-голяма беля ще си навлечеш, ако се забъркаш в някаква история с него. Ти по-добре помисли как да запазиш мис Луси от заплашващото я безчестие. Остави маркиза на мира! Той е твърде стар, за да се дуелираш с него, и твърде високо стои, за да го достигнеш.

1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)