Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
Докато приготовленията за заминаването бяха в ход, Рейвънсууд извика Кейлъб настрана и зарадва стареца, като му довери макар и с много предпазливи изрази (понеже добре познаваше богатата фантазия на слугата си), че наскоро в съдбата му ще настъпи благоприятна промяна. Той веднага даде на Кейлъб голяма част от парите, с които разполагаше, уверил го едва ли не с клетва, че почти сигурно ще получи големи суми, като пристигне в Единбург. После много строго нареди на своя майордом — заплашвайки го, че в противен случай ще го лиши от благоразположението си — да прекрати своите набези срещу жителите на Улфс Хоуп, техните изби и килери, с което за негова голяма почуда старият слуга безропотно се съгласи.
— Разбира се — отбеляза Болдърстън, — срамно, безчестно и дори грешно е да се грабят тези нещастници, когато можеш да преживяваш със собствени средства. И друго: трябва да им се даде кратък отдих, та да може по-сетне, ако се наложи, да се разчита по-успешно на тяхната отзивчивост.
Решил този въпрос, Рейвънсууд сърдечно се сбогува със стария си слуга и се присъедини към маркиза, който вече се бе настанил в екипажа. Двете стопанки — възрастната и по-младата, дарени е прощални целувки от високите си гости — стояха засмени на прага на дома си и не мръднаха оттам, докато екипажът с шестте коня и многото ездачи, затрополил по улицата, не се изгуби от очи. Джон Гърдър също бе застанал вън и ту поглеждаше към дясната си ръка, стисната съвсем наскоро от маркиза и лорда за довиждане, ту към вътрешността на своя дом, където цареше безпорядъкът на отминалото пиршество, сякаш сравняваше получените почести с направените разходи.
— Тъй, тъй! — изрече той накрая. — Е, стига толкова. Маркизи или мастъри, херцози или графове, лордове или леърдове — дошли и си отишли, а вие се залавяйте за работа. Вървете да подреждате и да прибирате, отделете месото, което може да се използува; другото раздайте на бедняците. А вие, скъпа моя тъщо и женичке, чуйте какво ще ви река: да не съм чул повече ни дума за тая глупост — нито добра, ни лоша. Чешете си езиците, когато сте сами или когато се събирате с другите клюкарки от нашето село. На мене и без туй главата ми се е запалила!
Гърдър се ползуваше с абсолютна власт в дома си и затова всички тозчас се разотидоха и всеки се залови за работата си, като дадоха на стопанина пълна възможност да помечтае за бъдните милости на придворната му длъжност, която беше придобил, като пожертвува част от земното си благо.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА