Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
В послеписа към писмото сър Аштън прибягваше до малко по-ясни формулировки, съобщаваше, че тъй като не желаел дори косвено да бъде причина за жестокото унижение на шотландския съд, каквото би представлявало отменянето на решението срещу Рейвънсууд в чуждестранна инстанция, той, сър Уилям, е готов сам да направи значителни отстъпки.
Най-сетне, неизвестно как, Рейвънсууд получи отговор от Луси Аштън.
„Получих писмото Ви, но с какъв риск! Не ми пишете сега, чакайте по-благоприятни обстоятелства. Неотлъчно ме следят, но аз ще остана вярна на думата си, стига да не изгубя разсъдъка си. Известието, че сте щастлив и че съдбата е благосклонна към Вас, ме изпълва с голяма радост, единствена при сегашното ми положение. А за мен сега тя е толкова необходима!“
Бележката беше подписана: Л. А.
Като прочете трескаво оскъдните редове, Рейвънсууд силно се развълнува. Въпреки молбата на Луси той няколко пъти се опита да й изпрати писма и дори молеше за среща; но тези опити завършиха безуспешно; при това научи, че лейди Аштън е взела най-решителни мерки, за да осуети всяка възможност за кореспонденция. Важната мисия, възложена му от маркиза, не търпеше отлагане, денят на заминаването му от Шотландия неумолимо наближаваше. Рейвънсууд беше отчаян. Той показа на маркиза писмото, получено от сър Аштън, и неговият сродник, като прочете хитрото послание, отбеляза е усмивка, че времето на сър Уилям е отминало и че сега той ще разбере чие слънце е изгряло на небето.
Рейвънсууд успя с цената на големи усилия да склони маркиза да не предава делата в парламента, ако сър Аштън даде съгласието си за брак между него и Луси.
— Аз едва ли бих ви разрешил така лекомислено да се откажете от бащиното си наследство — каза в отговор маркизът, — ако не бях убеден, че лейди Аштън, или лейди Дъглас, или както още да се нарича тя, дотолкова е респектирала мъжа си, че той не смее да й противоречи.
— И все пак — отбеляза Рейвънсууд — аз се надявам, милорд, че ще зачитате годежа ми с Луси Аштън като нещо свято.
— Да, разбира се. Оставам ваш приятел дори когато вършите глупости, драги мой. А сега, когато моето мнение ви е добре известно, ще се опитам да действувам по възможност според желанието ви.
На Рейвънсууд не му оставаше нищо друго освен да благодари на великодушния си родственик и покровител. Като предостави на маркиза пълна власт да се разпорежда с делата му, той замина за континента, където щеше да остане няколко месеца.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА