Ламермурската невеста [bg]

— Разбира се, милейди — отговори обзетият от страх Бъкло, — самият аз се готвех да ви помоля за това. Никак не познавам така нареченото „галантно ухажване“ и сигурно ще наговоря глупости, ако милейди откаже да ми помогне.

Ето защо, изпаднал в смут пред решителното обяснение с Луси, Бъкло в страха си изведнъж забрави, че беше подозирал лейди Аштън във фатално въздействие върху дъщеря й, и пропусна възможността сам да се убеди в истинските чувства на своята избраница.

Сър Аштън и синът му напуснаха стаята, а след няколко, минути лейди Аштън се върна, придружавана от дъщеря си. Бъкло не забеляза у Луси особена промяна: на вид тя беше по-скоро спокойна, отколкото развълнувана; наистина, ако на мястото на мистър Бъкло беше някой по-прозорлив наблюдател, и той едва ли би могъл да прецени дали това е спокойствие на отчаянието или безразличие. Самият Бъкло беше твърде развълнуван, за да се ориентира правилно в чувствата на младото момиче. Той с мъка изтръгна от себе си няколко несвързани фрази, обърка всичко, което искаше да изрече, запъна се и млъкна по средата на излиянието си. Не може да се каже дали мис Аштън го изслуша или само се престори, но тя не промълви нито дума. Очите й бяха приковани в бродерията, пръстите инстинктивно или по навик бързо работеха.

Лейди Аштън поотдръпна стола си в дълбоката ниша, която почти я скриваше от събеседниците. Сега, без да става от своето място, тя изрече е нежен, сладък глас, в който обаче звучаха предупредителни, дори заповеднически нотки:

— Луси, дете мое, помни… Чу ли какво каза мистър Бъкло?

Нещастната девойка, изглежда забравила за майчиното си присъствие, потрепери, изпусна иглата и бързо, почти без да поеме дъх, изрече:

— Да, милейди… Не, милейди… Простете, но не чух.

— Ти напразно руменееш, скъпа, и съвсем ненужно бледнееш и трепериш — каза лейди Аштън и се приближи до тях. — Знаем, че ухото на девойката трябва да бъде глухо за любезностите на мъжете. Но недей забравя, че мистър Хейстън е дошъл да говори с теб за сватба и ти сама отдавна прие да го изслушаш благосклонно. Прекрасно знаеш, че баща ти и аз желаем вашия съюз.

Думите на лейди Аштън, които привидно излъчваха майчинска нежност, съдържаха умело прикрит, но достатъчно изразителен и твърд намек. Тонът бе предназначен за Бъкло, който лесно можеше да бъде измамен, а същността — за Луси, защото тя разбираше чудесно как трябва да тълкува думите на майка си, макар че истинската цел бе ловко скрита за чуждото ухо.

Както седеше, Луси сепнато изправи гръб, озърна се с очи, които издаваха страх и някаква дива тревога, но отново не отговори нищо. Тогава Бъкло, който не преставаше да се разхожда из стаята, събра решителност и като се спря на няколко крачки от стола на момичето, заговори:

— Струва ми се, мис Аштън — каза той, — че се държах ужасно глупаво. Опитвах се да говоря с вас на език, който, както е прието да се смята, е приятен на младите девойки, но изглежда, не ме разбрахте; впрочем какво чудно има, когато аз самият, дявол да ме вземе, нищо не разбрах. Но както и да се погледне на това, длъжен съм да се обясня с вас веднъж завинаги, и то на чист шотландски. Вашите родители приемат предложението ми и ако вие не откажете на мене, обикновения човек, който няма в нищо да ви пречи и гневи, ще ви направя господарка на най-хубавото имение във всичките три Лотиани, а в Единбург ще бъде ваш домът на лейди Гърнингтън в района на Канънгейт — живейте, където искате, вършете, каквото желаете, приемайте, когото щете. Давам ви честната си дума, от която никога не се отмятам. Имам към вас само една-единствена молба: мястото на края на масата да бъде запазено за един мой окаян компаньон в игрите. Навярно щях да го изгоня, но той ми внуши, че не бих могъл да мина без него и час дори. Надявам се, че няма да изгоните моя Крейги, макар че може да се желае и по-добра компания.