Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 120 121 122 123 124 125 126 127 128 ... 150
Перейти на страницу:

Отговорът на лейди Аштън бе донесен от самия пратеник, на когото бяха разрешили да остане в замъка точно толкова, колкото бе необходимо, за да се нахвърлят следните редове:

До мистър Рейвънсууд от Улфс Краг.
„Неизвестни сър!

Получих писмо, подписано от Едгар, мастър Рейвънсууд. Предполагам, че негов автор е някой самозванец, тъй като фамилията Рейвънсууд в лицето на покойния лорд Алън бе лишена от титлата си заради държавна измяна. Ако полученото от мен писмо е написано от Вас, то трябва да Ви е известно, че ползувайки се с правото на майка, аз възнамерявам да осигуря щастието на дъщеря си, мис Луси Аштън, по собствено усмотрение и че тя ще се омъжи за достоен човек, комуто вече е обещана нейната ръка. Но дори да беше свободна ръката на мис Аштън, аз никога не бих приела предложение от Вас, сър, или от друг член на Вашата фамилия, тъй като зная, че родът Ви винаги е бил враждебен спрямо единствено правоверната презвитерианска църква. Сър, никакви бързопреходни успехи, които съдбата случайно Ви дари, няма да променят решението ми. И преди, подобно на светия цар Давид, ми се е случвало да виждам нечестивци, облечени с голяма власт, да процъфтяват като лаврово дърво, но съм ги отминавала, и те са се изгубвали, и никаква следа не е оставала от тях върху лицето на земята. Така че, съветвам Ви за Ваша полза да вникнете в гореизложеното с необходимата сериозност и отговорност и Ви моля никога повече да не се обръщате към мен, защото не бих желала да бъда полезна с нещо на Вас, неизвестното лице, наричащо се Едгар, мастър Рейвънсууд.

Маргарет Дъглас,
по мъж Аштън“

Два дни след като получи това твърде неприятно послание, Рейвънсууд вървеше по главната улица в Единбург и изведнъж усети как някой се блъсна в него. Непознатият сне шапка да се извини и Рейвънсууд позна в него Локхард, доверения слуга на сър Уилям Аштън. Локхард се поклони, пъхна в ръката на Едгар един свитък и веднага се изгуби от очи. В свитъка имаше писмо от четири страници, написани със сбит почерк, и както често се случва със съчиненията на големите юристи, не съдържаше нищо определено. От него личеше само това, че авторът му е изпаднал в голямо затруднение.

Сър Уилям Аштън надълго и нашироко описваше колко високо цени и уважава младия си приятел мастър Рейвънсууд и как безкрайно високо цени и уважава маркиз А…, скъпия си стар приятел; той изразяваше надеждата, че каквито и мерки да се предприемат относно старите дела с бащата Рейвънсууд, те ще бъдат в необходимото съответствие със законите и постановленията, обявени in foro contentioso; тържествено заявяваше, че ако шотландските закони, изразени в решенията на върховните съдилища, бъдат преразгледани в английската камара на лордовете, общественото зло, което ще предизвикат незаконните действия, ще бъде за него по-тежък удар, отколкото каквито и да са имуществени загуби. Следваха гръмки слова за великодушието и взаимното опрощаване и между другото няколко забележки за изменчивостта на човешките съдби — любима тема за привържениците на изгубилата партия. Той горко тъжеше, задето толкова бързо са го свалили от длъжността лорд-пазител на печата, която благодарение на дългогодишния си опит бил заемал не без полза за обществото, и недоумяваше защо дори не са му дали възможност да се обясни с тези, които са го уволнили, за да се установи дали наистина са чак толкова големи политическите им разногласия. Изразяваше увереността си, че маркиз А…, също както той самият и също както всеки друг човек, няма друга цел освен да служи на обществото и поради това, ако е възможно, да се срещнат а постигнат съгласие относно пътищата за осъществяване на тази цел; той с радост ще окаже помощ на новото правителство със своя опит и лични връзки. Въпроса за годежа между Рейвънсууд и дъщеря му сър Аштън засягаше сухо и неясно. Вайкаше се, че тази важна крачка била направена прибързано и напомняше на Рейвънсууд, че сам никога не го е поощрявал в тази насока. И не пропускаше да отбележи, че годежите, извършени inter minores, без съгласието на родителите им, нямат юридическа сила и се смятат за невалидни. Тази необмислена постъпка, добавяше сър Аштън, направила на съпругата му крайно неблагоприятно впечатление, което не било избледняло и сега. По-големият му син, полковник Дъглас Аштън, напълно споделял мнението на майка си, а той, сър Уилям Аштън, не можел да върви срещу техните желания, защото с това ще посее раздор, фатален и непримирим, в собственото си семейство. Във всеки случай засега не може да става и дума за това. Но той не губел надежда, че времето — този велик лечител — ще излекува всички рани.

1 ... 120 121 122 123 124 125 126 127 128 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)