Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Щом Егеанин влезе, Аматера, която беше на пода с Олвер, коленичи и се сви на кълбо. Джюйлин въздъхна и стана от столчето на масата срещу Мат, но Егеанин каза:
— Няма нужда от това, нито с мен, нито с никого. — И се наведе, хвана Аматера за раменете и я изправи. Аматера стана бавно, държе ше очите си сведени. Егеанин я хвана за брадичката и нежно повдигна главата й. — Гледаш ме в очите. Всички гледаш в очите. — Тарабонката нервно облиза устни, но продължи да гледа Егеанин в лицето, след като тя я пусна. От друга страна, очите й бяха много ококорени.
— Ей на това му се вика промяна — отрони недоверчиво Джюйлин. С нотка гняв. Стоеше скован като статуя, издялана от тъмно дърво. Мразеше сеанчанците заради онова, което бяха причинили на Аматера. — А ме нарече крадец, че я освободих. — Тук вече имаше повече от нотка гняв. Мразеше крадците. И контрабандистите, какъвто беше Домон.
— Всичко се променя с времето — подхвърли добродушно Домон и се усмихна, колкото да предотврати по-разгорещени думи. — Ей на, виждате честен човек, господин Хващачо на крадци. Лейлвин ме накара да обещая, че ще се откажа от контрабандата, преди да се съгласи Да се омъжи за мен. Късметът да ме жъгне дано, чувал ли е някой жена да се откаже да вземе мъж, ако той не се откаже от доходен занаят? — И се засмя, все едно че това бе най-страхотната шега на света.
Егеанин го сръга с юмрук в ребрата толкова силно, че смехът му тутакси премина в пъшкане. Откакто беше женен за нея, ребрата му сигурно бяха отекли до едно.
— Очаквам да си спазиш обещанието, Бейл. Аз се променям, значи и ти трябва да се промениш. — Изгледа за миг Аматера — сигурно за да се увери, че още се подчинява; биваше я Егеанин да кара другите да правят каквото им каже — след което изпъна ръка към Джюйлин. — Променям се, господин Сандар. А вие?
Джюйлин се поколеба, но плесна ръката й.
— Ще взема да се опитам. — Не беше много убедителен.
— Моля само да се опитате честно. — Егеанин огледа намръщено шатрата и поклати глава. — Виждала съм трюмове по-малко претъпкани от това. Във фургона ни има малко прилично вино, господин Сандар. Ще дойдете ли с дамата си с нас на по чашка?
Джюйлин отново се поколеба, но най-сетне измърмори:
— Той почти си я е спечелил тая игра. Няма смисъл да се доиграва. — Нахлузи коничната си шапка, съвсем ненужно придърпа на раменете си тъмното широкополо тайренско палто и много официално подаде ръка на Аматера. Тя я стисна здраво и макар да не откъсваше очи от лицето на Егеанин, видимо потрепери. — Предполагам, че Олвер ще иска да остане тук да си довърши играта, но двамата с дамата ми с удоволствие ще пийнем вино с вас и съпруга ви, госпожо Безморска. — В погледа му имаше леко предизвикателство. Ясно беше, че за него Егеанин тепърва трябва да доказва, че вече на гледа на Аматера като на открадната собственост.
Егеанин кимна, уж че го разбира напълно.
— Светлината да ви огрее тази нощ и още толкова дни и нощи, колкото ни остават на всички — рече тя като за сбогом на оставащите. Страшно ободряващо.
Щом четиримата излязоха, отвън изгърмя. Последва нов трясък и дъждът заромоли по покрива на шатрата, бързо се усили в пороен и капките тежко забарабаниха по зеленикавото платнище. Ако Джюйлин и другите не бяха потичали, щяха да си пият виното мокри.
Ноал се настани от другата страна на червеното платно срещу Олвер, на мястото на Аматера, и хвана заровете. Черните кръгове бяха стигнали почти до края на изрисувания като паяжина плат, но за всяко око беше явно, че няма да успеят. За всяко, но не и за окото на Олвер. Той изохка, щом един от белите кръгове с вълниста линия, змия, докосна неговата фигура, и още веднъж, когато един кръг с нарисуван триъгълник се опря до фигура на Ноал.
Ноал междувременно отново подхвана приказката, която бе прекъснал при появата на Егеанин и Домон, история за уж някакво негово пътуване на каботажен кораб на Морския народ.
— Жените Ата-ан Миере са най-чевръстите на света — заговори той, докато придвижваше черните кръгове назад към средата на игралното платно — по-чевръсти са дори от доманките, а знаете, че това все пак говори нещо. А когато са в открито море, далече от сушата… — Изведнъж млъкна, окашля се и погледна накриво Олвер, който трупаше змиите и лисиците по ъглите на таблото.