Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Точно така, Лезли — потвърди Франк Шийлдс от базата в Смоуки Маунтинс, отдалечена на седем хиляди километра от Лондон. — Играчката на едно малко дете, захвърлена и забравена и от двама ви, докато…
— Докато не я открихме на тавана! — едва не извика Монтроуз. — Аз я намерих, а Джейми я беше забравил, затова му разказах историята. Джейми! Моят син се е свързал с вас!
— Не пряко, но поне знаем, че е в безопасност. Успял е да избяга, което е невероятно постижение за момче на неговите години.
— Та той бездруго е невероятно момче! — възкликна обезумялата от щастие майка. — Може да не е пръв по биология и латински, но е страхотен борец! Не ти ли казах колко е добър?
— Това ни е известно.
— О, господи, говоря глупости, нали? — през сълзи продължи подполковник Монтроуз. — Извинявай, Франк, бъбря нелепици, а сълзите текат по лицето ми.
— Това е напълно естествено, Лезли.
— Къде е той? Кога мога да говоря с него?
— В момента се намира във военноморска база в Близкия изток…
— Близкия изток?
— Засега не мога да рискувам да го свържа директно с теб. Нямаме възможност да инсталираме подходящото оборудване, което би гарантирало пълна сигурност на линията. Сигурно разбираш, че онези, от които е избягал, го търсят навсякъде, а в електронното проследяване са не по-малко способни от нас.
— Разбирам, Франк. Зная нещичко за компютрите.
— Така ми каза и Прайс.
— Впрочем той излезе голям симпатяга. Настоя да ме придружи дотук, макар да имаха други планове със сър Джефри. Планове, които предвиждаха приятна игра на покер в клуба на Уотърс. Напълно заслужено, смея да добавя.
— Ти разкри ли му какъв пост заемаш? Офицер на разположение от отдел Ге-две, а не подполковник, зачислен към Корпуса за бързо реагиране?
— Не, но той вероятно се досеща, тъй като се наложи да поработя с компютрите на Белгрейвия Скуеър. Не съм убедена, че ще направи разликата, пък и за него едва ли има значение.
— Не се заблуждавай. Той не обича да му се спестява важна информация. В това отношение е вироглав като Беоулф Агът.
— Не разбирам в какво е проблемът. Ще предадеш на Джейми, че разбирам настоящото положение, нали?
— Естествено. Кажи ми нещо, подобно на тая история с Малкъм, за да е сигурен, че идва от теб.
— Добре тогава… Кажи му, че съм получила бележка от учителя му по биология. Най-добре е да си събира ума, иначе нищо няма да тренира.
Лезли излезе от центъра за глобални връзки на МИ-6 и се озова в дълъг широк коридор, където зърна само двама души. Единият беше дежурният от въоръжената охрана, седнал на маса в средата на коридора, другият бе Камерън Прайс. С разтуптяно сърце, Лезли профуча край въоръжения пазач и застана пред Камерън. С грейнало от радост лице, усмихната като малко дете, тя буйно го прегърна и прошепна в ухото му:
— Новини от Джейми! Избягал е, вече е в безопасност!
— Та това е прекрасно, Лезли! — Кам се стресна от неволния си вик и побърза да понижи глас. — Страхотна новина, наистина страхотна — добави и на свой ред я притисна в обятията си. — Кой ти се обади?
— Франк Шийлдс. Съобщението е отскоро, но чакаха потвърждение и го получиха. От Джейми е!
— Сигурно имаш чувството, че камък ти падна от сърцето…
— Думи нямам! — подполковник Монтроуз сякаш внезапно осъзна, че стоят плътно притиснати насред пустия коридор и заговори на пресекулки, като се опита да разхлаби прегръдката. — Извинявай, Кам. Държа се като малко дете…
— Защото собственото ти дете е в безопасност — откликна Прайс, като хвана брадичката й, за да не отвърне поглед. — Ти плачеш, Лезли.
— Това са сълзи на щастие, приятелю, мой добри приятелю.
— Поплачи си и ще ти олекне.
— О, сигурно… — Лицата им, очите им почти се докосваха. Камерън я пусна и отстъпи крачка назад. — Благодаря ти приятелю — повтори тя.
— За какво? За това, че съм тук? Това бе единственото ми желание.
— И за това, разбира се, но исках друго да кажа. Само преди секунди исках да те целуна, толкова много исках.
— В момента си твърде уязвима, подполковник.
— Ето защо ти благодаря. Защото ме разбираш.
— Този път лесно се измъкна — усмихна се Прайс, — но не ми се доверявай прекалено. Не съм някой трийсет и шест годишен монах.
— Нито пък аз съм трийсет и шест годишна монахиня… Макар да е вярно за последните няколко години.
— Нека разнищим този проблем като истински разузнавачи.