Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Ланг намери на бюрото си съобщение, че го е търсил Тери Мартин, и въпреки умората си му се обади във факултета. Поради възбудата на преподавателя, той се съгласи да се види с него за кратко на чашка след работа, за да се върне възможно най-бързо у дома си в отдалечените предградия.
Когато се настаниха на ъглова маса в тих бар в Уест Енд, Мартин извади от дипломатическото си куфарче касетофон и касета. Като ги показа на Ланг, той обясни какво го е помолил преди седмици Шон Плъмър и разказа за срещата им миналата седмица.
— Да ти го пусна ли? — попита той.
— Е, след като момчетата от Правителствения щаб на съобщенията не го разбират, убеден съм, че няма да мога — отвърна Ланг. — Та Шон Плъмър има сред хората си араби като Ал-Хури. Ако те не са в състояние…
Все пак изслуша от любезност записа.
— Чу ли — попита възбуден Мартин — звука „к“ след „имаме“? Този човек не призовава Аллах да помогне на иракската кауза. Той използва название. Ето това е накарало другия толкова да се ядоса. Явно никой не бива да го използва открито. Сигурно е известно само на много малък кръг от хора.
— Но какво всъщност казва той? — попита напълно объркан Ланг. Мартин го изгледа с празен поглед. Та нищо ли не разбираше този човек?
— Той казва, че огромното струпване на американски сили няма значение, защото „скоро ще имаме Кабдату Аллах“.
Ланг продължаваше да изглежда объркан.
— Трябва да е някакво оръжие — настоя Мартин. — Нещо, с което скоро ще разполагат и с него ще задържат американците.
— Прости ми за слабия арабски — рече Ланг. — Но какво е това Кабдату Аллах?
— О — отвърна Мартин, — означава „Юмрукът на Бога“.
Глава 12
След единайсет години на власт и три спечелени общи избори британската премиерка падна на 20 ноември, макар че съобщи решението си да подаде оставка едва два дни по-късно.
На чаша коктейл бъбриците от лондонските кръгове отдадоха политическата й смърт на изолацията, в която беше изпаднала сред политиците от Европейската общност. Разбира се, това беше пълна глупост, защото британският народ никога не би изхвърлил свой ръководител за това, че дразни чужденци.
След две години и половина италианското правителство, което на конференцията в Рим организира тази изолация, бе на свой ред свалено, а някои от членовете му попаднаха в затвора по обвинения за корупция в мащаби, които направиха тази иначе чудесна страна практически неуправляема.
Френското правителство беше пометено с клане, каквото в Париж не бяха виждали от празника на Свети Вартоломей. Германският канцлер бе изправен пред рецесия, безработица, неонацизъм и проучвания, които му показваха, че немците нямат ни най-малкото намерение да изоставят любимата и всесилна марка заради някакъв си паричен символ, който ще им предостави мосю Делор от Брюксел.
Причините за падането й бяха четири, при това взаимносвързани. Първата беше, че когато един депутат от вътрешнопартийната опозиция използва някаква неясна точка от партийния устав да я предизвика и да направи неизбежно нейното официално преизбиране от депутатите-консерватори в Уестминстър, тя избра невероятно некадърен изборен екип.
На второ място, допусна точно в този момент, 18 ноември, да отиде на конференция в Париж. Ако някога в кариерата си трябваше да си прекарва времето в коридорите на Уестминстър и да убеждава, призовава, придумва, уверява колебаещите се, намеквайки, че могат да бъдат предпочетени или изпратени в пълно забвение, то сега беше моментът за това.
Ключовата група гласуващи бяха около петдесет депутати, спечелили с незначително мнозинство — под 5000 гласа, — които се бояха, че ако тя остане, може да загубят местата си при следващите избори. Половината от тях се уплашиха и независимо от всичко загубиха по-късно местата си.
Ключът към тези петдесет депутати беше новият местен данък, наскоро въведена мярка за увеличаване приходите на органите на местно самоуправление, който срещна широкото неодобрение на хората, защото го смятаха за неприложим и изключително несправедлив. По онова време беше достатъчен само намек, че най-големите несправедливости в този данък ще бъдат преразгледани и отстранени, и госпожа Тачър щеше да бъде преизбрана с голямо мнозинство още при първото гласуване.
Тогава нямаше да има второ гласуване и нейният противник щеше да потъне в пълна неизвестност. При гласуването на 20 ноември й трябваше мнозинство от две трети; не й достигнаха само четири гласа, така че се наложи второ гласуване, което вече беше неспасяемо.