Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Когато излезе от тоалетната, портиерът го чакаше. Забелязвайки недалеч от тях широките мраморни стъпала, водещи до фоайето на половин етаж под тях, „наблюдателят“ се усмихна, посочи ги и закрачи към тях, вместо да се качва на асансьора за толкова малко разстояние.
Портиерът подтичваше след него, изпрати го през фоайето до вратата и го пропусна да излезе. Той чу как месинговият език на самозаключващия се механизъм щракна зад него. Попита се как, ако портиерът е някъде по етажите, администраторката долу ще отвори на клиент или куриер?
В продължение на два часа той осведомява Гиди Барзилаи за вътрешните механизми на банката, доколкото бе успял да ги забележи, и докладът му не вдъхваше оптимизъм. Ръководителят на групата Невиот седеше и клатеше глава.
Можеха да проникнат с взлом, рече той. Никакъв проблем. Ще намерят алармената система и ще я неутрализират. Но що се отнася до това, да не оставят никаква следа, ще е ужасно трудно. Имаше нощен пазач, който вероятно обхождаше на определени интервали от време. А освен това какво ще търсят? Сейф? Къде? Какъв модел? Колко стар? С ключ или с шифър, или и с двете? Щяха да им трябват часове. И щеше да се наложи да обезвредят нощната охрана. Това би оставило следа. Дрор беше забранил да правят такова нещо.
На следващия ден „наблюдателят“ отлетя от Виена и се върна в Тел Авив. Същия следобед той разпозна в поредица от снимки Волфганг Гемютлих и, за всеки случай, фройлайн Харденберг. Когато си отиде, Барзилаи и ръководителят на групата Невиот останаха да се съвещават.
— Честно казано, Гиди, имам нужда от повече информация. Прекалено много са нещата, които все още не зная. Той сигурно държи документите, които ти трябват, в някакъв сейф. Къде? Зад ламперията? В пода? В стаята на секретарката? В специален трезор в мазето? За това ни е необходима вътрешна информация.
Барзилаи изръмжа. Много отдавна, още докато се подготвяха, един от инструкторите им каза: няма човек без слабо място. Намерете това място, натиснете нерва, той ще сътрудничи. На следващия ден всички от групите Ярид и Невиот започнаха усилено да наблюдават Волфганг Гемютлих.
Но вкиснатият виенчанин щеше да докаже, че инструкторът е грешал.
Стив Ланг и Чип Барбър бяха изправени пред голям проблем. В средата на ноември Йерихон бе дал първия си отговор на поставените му посредством тайника в Багдад въпроси. Цената му беше висока, но американското правителство преведе сумата във виенската банкова сметка, без да мърмори.
Ако информацията му беше точна, а нямаше причина да се подозира противното, тя беше изключително полезна. Не беше отговорил на всички, а само на някои въпроси, и беше потвърдил отговорите на други, в които не бяха сигурни.
Преди всичко назова седемнайсет места, свързани с производство на оръжия за масово унищожение. За осем от тях съюзниците подозираха вече; от тях беше коригирал две. Останалите девет представляваха нова информация, като най-важната от тях уточняваше местоположението на тайната лаборатория, където функционираше каскадата от газоводифузионни центрофуги за добив на чист уран 235.
Проблемът беше следният: как да уведомят военните, без да разкрият факта, че Лангли и Сенчъри Хаус разполагат с високопоставен източник, който предава Багдад отвътре?
Не че шпионите нямаха доверие на военните. Напротив, те неслучайно бяха старши офицери. Но в света на сенките има старо и добре изпитано правило, наречено „само който трябва да знае“. Човек, който не е запознат с нещо, не може да се изпусне, дори и неволно. Ако хора в цивилно облекло извадят паднал сякаш от небето списък с нови цели, колко от генералите, бригадирите и полковниците щяха да се сетят откъде е дошъл той?
През третата седмица от месеца Барбър и Ланг имаха среща на четири очи с генерал Бъстър Глосън, заместник на командващия военновъздушните сили в Персийския залив генерал Чък Хорнър.
Макар че той сигурно си имаше име, никой не назоваваше бригадния генерал Глосън другояче освен като „Бъстър“7. Той беше човекът, който беше планирал и продължаваше да планира евентуалното масирано въздушно нападение над Ирак. Както всички знаеха, то щеше да предшества настъплението по сушата.
Както Лондон, така и Вашингтон отдавна бяха стигнали до съгласие, че независимо от Кувейт, бойната машина на Саддам Хюсейн трябва просто да бъде унищожена, а това в много голяма степен се отнасяше до средствата за производство на бойни газове, бактериологични оръжия и атомни бомби.
7
Обикновено като фамилиарно обръщение към някого, „момко“, „мой човек“, „приятел“ и т.н. (англ.). — Б.пр.