Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Господ ще направи това, що бе говорил чрез мене: ще отнеме господ царството от ръцете ти и ще го даде на твоя ближен, на Давида.
Понеже ти не послуша гласа господен и не изпълни яростния му гняв върху амалика, господ и върши това над тебе сега.
Господ ще предаде израиля наедно с тебе във филистимски ръце; утре ти и твоите синове ще бъдете с мене, а стана израилски господ ще предаде във филистимски ръце.
Тогава Саул изведнъж падна с цялото си тяло на земята, понеже се много уплаши от думите на Самуила; при това и сила нямаше в него, защото не беше ял хляб целия оня ден и цялата нощ.
Тогава оная жена се приближи до Саула и видя, че той се беше много уплашил, и рече: ето рабинята ти послуша гласа ти, изложи живота си на опасност и изпълни заповедта, която ти ми даде; сега, моля те, послушай и ти гласа на твоята рабиня; аз ще ти предложа къшей хляб, хапни си и ще имаш сила, кога тръгнеш на път.
Но той отказа, като рече: не ща да ям. И почнаха да го придумват слугите му, а също и жената; и той послуша гласа им, стана от земята и седна на леглото.
А жената имаше в къщи угоено теле и побърза, та го закла, взе брашно, па замеси и опече погача. И предложи на Саула и на слугите му, и те похапнаха, станаха и заминаха същата нощ“ (I Царства, гл. 28, ст. 4–25).
Тоя епизод е предизвиквал безбройни спорове сред богословите. Що се отнася до коментаторите скептици, те са се развличали доста с него. И право казано, има с какво.
Винаги и всъде мошениците и шарлатаните са злоупотребявали с доверчивостта на наивните хора, карали са ги да заплащат скъпо за разни тайнствени и, разбира се, измислени отговори. Тук пък Саул не само нищо не плаща на магьосницата, но самата тя го нагостява с вечеря и дори заколва в негова чест угоеното си теле.
Ясновидците, гадателките, врачките обикновено показват нещо смътно, притежаващо способността да се движи благодарение на скрит и невинаги достатъчно сложен трик. А аендорската ясновидка не си дава дори и тоя обикновен труд: тя просто казва, че вижда сянка, а Саул вярва на думите й.
„Във всяка друга книга освен свещеното писание — казва Волтер — тоя разказ би минал за една обикновена и дори лошо скалъпена приказка. Но щом авторът е все същият «свети дух» — приказката е безспорна и заслужава толкова почит, както и всичко друго.“
Що се отнася до богословите, те не се съмняват в правдивостта на епизода, обаче не знаят точно кого именно е извикала магьосницата. В своя „Диалог с Трифон иудея“ свети Юстин допуска, че в нявгашни времена по особено божие благоволение влъхвите са можели да извикват душите на пророците и праведниците, които били до един в ада въпреки праведния си живот и пребивавали там, докато не дошъл Иисус, за да ги изведе, както говорят за това християнските богослови. Следователно според свети Юстин аендорското видение е могло да бъде душата на самия Самуил.
Друг църковен отец — Ориген — отива още по-нататък: той казва, че магьосницата е извикала Самуил, и не само душата, но и тялото му. Като доказателство за реалността на видението той сочи дрехата му. Това позволява на любопитните да попитат дали в ада изобщо носят дрехи и особено дали има там не изгарящи дрехи.
Съвременните богослови са се поосвободили вече от наивните твърдения от първите векове на християнството: те добре разбират смешната страна на тълкованията на Ориген и Юстин, според които влъхвите и магьосниците, тия изчадия на дявола, имали власт да извикват дори и „светиите“. Те заявяват, че вълшебницата извикала дявола, който се представил за Самуил.
Библейският текст ясно говори против тия казуистични тълкования. Библията повтаря неведнъж: „И Самуил рече на Саул“, „Саул се уплаши от думите на Самуила“ и най-сетне Самуил пита: „защо ме безпокоиш да излизам?“
От друга страна, възниква още един въпрос, който не е особено лесен за разрешаване. Саул се изобразява като човек, върху когото лежи печатът на проклятието още от деня, когато той оказва милост на пленника си цар Агаг. Затова вярващите виждат в него обречен. Името на първия цар на израиля било проклинато от жреците толкова пъти, че на мнозина вдъхва ужас.
Като четем внимателно „свещения“ текст, почва да ни се струва, че в последната минута бог се е опровергал, а Саул е бил спасен. Самуил му заявява: „утре ти и твоите синове ще бъдете с мене.“ А Самуил се намирал в ада на праведниците. Според християнското богословие преди възкресението на Иисуса Христа имало два ада: ад на отхвърлените, който погълнал Корей, Дафан и Авирон, и ад на избраните, дето патриарсите, пророците и всички светци от Вехтия завет чакали, докато „възкресението на Христа“ им отворило „небесните врати“. Следователно, щом като Саул се присъединява към Самуил, това е могло да стане само в ада на праведните, значи въпреки проклятието Саул все пак бил от избраниците.