Гай-джин (Част II)

Никой не му обърна внимание.

— Не съм съгласен — двойната гуша на Тояма се затресе. — Колкото повече вземане-даване имат нашите синове с гай-джин, толкова повече ще се опорочат.

— Не — рече Анджо, — ние лично ще подберем учениците — нуждаем се от доверени познавачи на варварските езици. Ще гласуваме: Бакуфу веднага да отворят езиково училище. Съгласни ли сте? Добре: така, а сега писмото на гай-джин: ще продължим с тактиката на Йоши-сама, в деня, когато трябва да пристигне, ще им съобщим, че ще го получат „колкото е възможно по-бързо“. Съгласни ли сте?

— Съжалявам, не — бе отговорил Йоши, — трябва да направим точно обратното. Ще им изпратим писмото точно навреме и ще им изплатим втората изнудваческа вноска също навреме.

Те го зяпнаха, а Зукумура промърмори:

— Писмо ли?

Йоши заговори търпеливо:

— Трябва да извадим от равновесие гай-джин. Те очакват, че ще закъснеем, а ние ще сме точни; това ще ги накара да повярват, че ще спазим уговорката за стоте дни, което, разбира се, няма да стане. Ще отлагаме ли, отлагаме, та дано окончателно ги влудим. — Те се засмяха заедно е него, дори и Зукумура, който не разбираше, защо се смеят — и още повече, когато Йоши им разказа колко пъти без малко да се разхили по време на срещата, като вижда как нетърпението им унищожава тяхната привидно изгодна позиция. — Без куче убиец господарят е толкова беззащитен, колкото кутре срещу човек с тояга.

— Какво? Какъв човек с тояга? — попита Зукумура, рибешките му очи зяпаха глуповато. — Какво куче?

Настроението на Йоши се изпари при мисълта, че се налага да понася този малоумник до края на дните му. Въпреки всичко той обясни, че без сила, с която да подкрепят своите жалби, и без желание да я използват враговете са безпомощни.

— Сила? Не разбирам, Йоши-сама. Каква сила?

— Сила — намеси се нетърпеливо Анджо — Сила! Техните оръдия и флотата им, Зукумура! О, няма значение.

Тояма, старият мъж, каза свирепо:

— Докато са без флотата си, можем да ги опожарим — те са неописуемо високомерни, с отвратителни обноски, а колкото до техния говорител… Радвам се, че не трябваше да присъствам, Йоши-сама. Мисля, че щях да избухна. Нека ги изпепелим още сега.

— Кой? Кого да запалим?

— Мълчи, Зукумура — каза уморено Анджо, — и само гласувай, когато ти кажа. Йоши-сама, приемам твоите доводи. Ще изпрати писмото на време и втората вноска от парите, за които ни изнудват, както е уговорено. Всички ли са за? Добре. Сега: след като се справихме с гай-джин и шогунът и принцесата са в безопасност на Северния път, следващата седмица няма много неща за вършене.

— Погрешно беше, че им позволихме да заминат, и те ще се върнат, за да ни преследват — каза Йоши.

— Тук грешиш. Моля те изготви план как да поставим на колене онова куче Санджиро и Сацума. Гласувам да се срещнем след две седмици, освен ако не изскочи нещо спешно…