Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Тези двамата ли срещна вчера на пристанището?
— Да, Господарю.
— Като Уатанабе ли те знаят?
— Да, господарю.
— Добре. Знаят ли нещо за твоето минало?
— Не, господарю, направих всичко, както ми заповяда, всичко…
— Каза ли им, че си научил английски от моряците в Нагасаки?
— Да, господарю.
— Добре. Сега, първо им кажи, че ще се отнасят добре с тях и да не се страхуват. Как се казват?
— Слушайте, вие двамата, това е шефът, това е господарят Ота — каза Мисамото, така му бе наредено да нарича Йоши, грубият му американски жаргон бе лесноразбираем за тях. — Казах ви, негодници, да се поклоните или ще ви накарат да го направите. Той казва, че с вас ще се отнасят добре, и иска да научи имената ви.
— Аз съм Джони Корнуелеца, а той е Чарли Йънг и досега нищо не сме яли и пили, за Бога!
Колкото можеше най-добре, Мисамото преведе имената.
— Нищо няма да им казваш за мен и какво си правил, откакто те измъкнах от затвора — помни, че имам хора навсякъде и ще разбера…
— Няма да те разочаровам, господарю. — Мисамото се поклони дълбоко, скрил омразата си, обладан от желание да угоди и уплашен за бъдещето.
— Да. — За миг Йоши го огледа. За около два месеца, откакто го бе взел на служба, Мисамото външно се бе променил напълно. Беше гладко избръснат, темето му също бе избръснато, косата му подстригана като на самурай. Наложената му чистота доста бе подобрила вида му и макар че умишлено го обличаха с дрехите на самурай от нисък ранг, вече приличаше на самурай и носеше два меча, както подобава. Мечовете все още бяха фалшиви, от ножниците стърчаха само дръжки без остриета.
Досега Йоши бе доволен от Мисамото, а когато го бе видял облечен и натъкмен като старейшина, се бе смаял — едва го разпозна. „Добър урок за запомняне — бе си помислил тогава, — колко лесно е да се представяш за това, което не си!“
— Ще е по-добре за теб да не ме разочароваш — каза той, после насочи вниманието си към двамата пазачи на Мисамото. — Вие отговаряте за сигурността на двамата мъже. Господарката Хосаки ще ви даде още охрана и водачи, но вие двамата отговаряте за успеха на рискованото начинание.
— Да, господарю.
— Колкото до фалшивия Уатанабе — гласът му бе тих, но всички усетиха решителната нотка в него, — ще се отнасяте към него като към самурай, макар и от нисък ранг, но ако не се подчини точно на заповедите или се опита да избяга, ще му вържете ръцете и краката и ще го довлечете при мен, където и да съм. Отговаряте и двамата.
— Да, господарю.
— Няма да те разочаровам, господарю — измърмори Мисамото посивял, част от ужаса му се предаде и на двамата миньори.
— Кажи на тия двамата, че са в пълна безопасност и че ти ще им бъдеш помощник и учител, няма защо да се боят, освен ако не се подчиняват. Кажи им, че се надявам на бърз успех в търсенето.
— Шефът казва, че няма защо да се боите.
— Тогава защо си се подмокрил?
— Ти си се подмокрил. Аз… на мен сте поверени, така че помислете за шибаните си обноски.
— По-добре внимавай за своите, щото, като останем сами, ще те нахраним, с топките ти. Къде е проклетата кльопачка и къде е пиячката, и де ги курвите, дето ни ги обещаха?
— Скоро ще получите предостатъчно и най-добре е да сте учтиви с тези… момчета — каза предпазливо Мисамото. — Те са като котка с оса в задника. И шефът казва, че е най-добре да не се пипкате, ами да намерите златото.
— Стига да има злато, ще го намерим, Уотинабей, драги. Пък като няма, няма, нали, Чарли?
— Извини ме, господарю, те много благодарят за твоята любезност — съобщи Мисамото, вече не толкова изплашен. Внезапно съобрази, че щом ще ги придружава, пръв ще научи за удара. — Те ще се опитат да намерят съкровището колкото е възможно по-скоро. Почтително питат дали могат да хапнат и пийнат малко и кога могат да започнат.
— Подчертай им, че им се плаща, за да са търпеливи, учтиви и усърдни. Научи ги как да се държат, как да се покланят и така нататък. Ти отговаряш за това.
Когато Мисамото се подчини, Йоши махна на своя помощник, който измъкна две къси наметала, специално ушити от Хосаки, подобни на жилетки с връзки по тях. Отпред и отзад имаше ивици с изписани върху бледа коприна йероглифи, които гласяха: „Този гай-джин е личен слуга и златотърсач, под моя защита, на когото е разрешено, снабден с официални придружители с точни документи, да търси злато навсякъде в моето владение. На всички се заповядва да му помагат в тази работа.“
Всяка ивица носеше неговия печат.
— Кажи им, че трябва да ги носят винаги и така ще си осигурят безопасно преминаване — обясни какво е написано.