Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
Мисамото пак се подчини, без да мисли, и показа на двамата мъже как да ги облекат. Те предпазливо се преструваха на търпеливи и смирени, нещо, което бе чуждо на тяхната природа и възпитание.
— Чарли — прошепна корнуелецът, оправяйки връзките, едва помръдваше устните си, докато говори, като повечето бивши затворници — той бе излежал четири години с усилен труд в австралийски затвор за незаконно присвояване. — Заради едното пени, заради шибаната лира.
Американецът неочаквано се ухили:
— Надявам се, че е повече от една лира, друже…
Йоши ги наблюдаваше. Остана доволен и махна на Мисамото.
— Вземи ги със себе си и чакайте в двора.
Щом излязоха, след като се поклониха подобаващо, без този път да им се помага, Йоши изпрати всички надалеч, за да не подслушват, и остана насаме с Инеджин.
— Седни, стари приятелю. — Той махна към стъпалата, където възрастният човек можеше да седне удобно — левият му хълбок бе пострадал при падане от кон, което не му позволяваше да коленичи. — Добре. Е, какви са новините?
— Всичко и нищо, господарю. — От три века Инеджин и неговите предци бяха служили на този клон от рода Торанага. Като хатамото той не се боеше да говори истината, когато задълженията му го изискваха. — Земята е обработена усърдно и наторена, както трябва, посевите растат, но стопаните казват, че тази година ще настъпи глад дори тук, в Куанто.
— Голям глад ли ни чака?
— Тази година ще се нуждаем от ориз отвсякъде, за да се спасим, а другаде ще бъде далеч по-зле.
Йоши си спомни какво му бе разказала Хосаки, доволен от нейната далновидност и благоразумие. Радваше се и че има васал като Инеджин — рядко се среща човек, на когото да се довериш безусловно, още по-рядко — да говори истината, истината въз основа на достоверни знания, а не заради лични изгоди.
— Друго?
— Всички предани самураи кипят от нетърпение заради безизходицата между Бакуфу и непокорните господари на Сацума, Чошу и Тоса, техните самураи също са недоволни главно заради обичайния проблем: данъците, определени преди век причиняват все по-големи затруднения, става все по-трудно да се плаща лихвата при все по-нарастващите дългове и да се купува ориз и храна при непрекъснато растящите цени. — Инеджин бе добре запознат с трудностите, тъй като по-голямата част от разпръснатото му многобройно семейство, все още със самурайски ранг, страдаше сериозно. — С всеки ден шиши печелят нови привърженици ако не явно, със сигурност подмолно. Селяните са съвсем покорни, търговците не толкава, но всички, с изключение на повечето търговци в Йокохама и Нагасаки искат да изгонят гай-джин.
— А соно-джой?
След пауза старият мъж каза:
— Както много неща на земята, господарю, този боен призив е отчасти правилен, отчасти погрешен. Всички японци мразят гай-джин — те са по-лоши от китайците, По-лоши от корейците, — всички искат те да си идат, всички почитат Сина на небето и вярват, че Неговото желание да ги изгони е правилна политика. От твоите двайсет човека тук тази вечер предполагам, че двайсет биха подкрепили тази страна на соно-джой. Както би сторил ти самият, доказвайки, че шогунатът е този, който упражнява светската власт, за да осъществи желанията на Императора според процедурите, заложени от шогуна Торанага…
— Съвсем правилно — съгласи се Йоши, но в дъното на душата си осъзнаваше, че ако зависеше от него, никога не би допуснал първия договор, така че никога да не се налага Императорът да се намесва във въпроси на шогуната, и никога не би позволил на подлеците в обкръжението на Сина на небето да Го заблуждават.
Въпреки това в противовес на соно-джой, ако имаше власт, Йоши би поканил някои от гай-джин, докато не е станало късно. Но само според неговите условия. И само заради търговия, която желаеше. „Само с флота и оръжия като техните — помисли си той — ще ги изхвърлим от нашата страна, ще ги изгоним от нашите морета и най-сетне ще осъществим своята историческа предопределеност — да поставим Императора на Драконовия, трон в Китай. И тогава с техните милиони и с нашето бушидо ще подчиним целия гай-джин свят.“
— Продължавай, Инеджин.
— Няма кой знае какво, което вече да не си чул, господарю. Мнозина се страхуват, че момчето шогун никога няма да стане мъж, много се безпокоят от недотам мъдрия Съвет, мнозина са смаяни, че твоят благоразумен съвет да не пътува до Киото в качеството си на молител е бил погазен, мнозина съжаляват, че не ти контролираш роджу, за да извършиш принудително необходимите промени: да направиш Бакуфу почтени и умни и да спреш разложението.