Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Стой! О, толкова съжалявам, господарю! — Часовите се покланяха един след друг.
В двора, на конюшнята личните му двайсет телохранители се събираха до главите на конете си. Сред тях беше Мисамото, рибарят, мнимият самурай и старейшина. Сега беше бедно облечен като обикновен пехотинец, без оръжия и изплашен. Имаше два малки покрити паланкина, нарочно по-леки и предназначени за бързо пренасяне. Всяка беше поставена върху два лоста, захванати в хамутите на два оседлани коня отпред и отзад. Копитата бяха увити с парцали и всичко беше според плана, който Йоши бе измислил заедно с Хосаки преди дни.
Прозорчето за наблюдение на единия паланкин се плъзна. Той видя. Койко да наднича. Тя се усмихна, кимна му за поздрав. Прозорчето се затвори. Пръстите му се вкопчиха в меча. Така подготвен, той плъзна вратата достатъчно, за да се увери, че жената вътре е тази, за която я смяташе, и че е сама. Когато беше много малък, баща му му бе втълпил първия закон на оцеляването дума по дума: „Ако бъдеш хванат ненадейно, предаден ненадейно, убит ненадейно, значи си пренебрегнал дълга си към мен и към себе си. Вината ще е единствено твоя, защото си пропуснал да провериш лично, да предвидиш всяка възможност. Няма никакво извинение за провала, освен карма — а боговете не съществуват!“
Бързо и уверено й се усмихна. Затвори вратата, провери и другия паланкин дали е празен и подръка, ако му се наложи да го използва. Удовлетворен, даде сигнал за качване по конете. Това бе сторено в пълна тишина, от което отново му стана приятно — бе заповядал цялото въоръжение и хамутите също да бъдат увити, за да не вдигат шум. Последна мълчалива проверка, но не предусети никаква опасност. Новата пушка бе пъхната в кобура на седлото, торбичката с амунициите пълна, най-верните му стрелци бяха преметнали през рамо останалите четири пушки. Безшумно се метна на седлото си. Нов сигнал. Предната охрана и знаменосецът с личното му знаме тръгнаха. Той ги последва, след него двата паланкина и останалата свита зае мястото си като ариергард.
Напредваха бързо и почти безшумно. Тръгнаха нагоре по пътя към следващото укрепление, далеч от главната порта и оживените улици. На всеки пост ги пропускаха с парола. Вместо да завият към лабиринта на замъка, се отправиха към голяма постройка на северната страна, разположена до основните укрепления. Отвън тя се охраняваше усилено. В момента, в който охраната разпозна Йоши, високата врата се олюля и отвори, за да им позволи да минат. Отвътре имаше голямо, обградено и отъпкано трасе за езда с висок сводест таван и втори ред за наблюдаване. Няколко факли светеха тук-там. Вратите се затвориха зад тях.
Йоши с лек галоп застана начело и ги поведе чевръсто през далечния проход под арката, покрай конюшните и сарачниците. Навсякъде бе празно. Мястото беше покрито с калдъръм, въздухът напоен с мирис на тор, урина и пот. После започна отново отъпкан път, а следващата арка ги изведе до вътрешен, по-малък кръг. През него минаваше смътно осветен проход под арка. Йоши пришпори първокласния си кон да побърза, после внезапно го задържа.
Заобикалящият по-горен ред беше натъпкан с мълчаливи стрелци. Никой не бе сложил стрела в лъка си, но всички в кръга знаеха, че с тях е свършено, ако някой даде заповед.
— А, Йоши-сама — чу се дрезгавият глас на Анджо от полумрака над тях и Йоши за момент не го разпозна сред стрелците. Анджо седеше без оръжие отзад на реда до стълбата. — На днешното ни следобедно заседание не ни предупреди, че ще напуснеш замъка с въоръжени хора като… като какъв? Като нинджа?
Гневен ропот се надигна сред хората на Йоши, но той се засмя и това отслаби напрежението сред войните горе и долу.
— Не като нинджа, Анджо-сама, макар и колкото е възможно по-тихо. Добра идея е да се проверят укрепленията без предупреждение. Аз съм пазител на замъка, също както и настойник на шогуна. А ти? На какво дължа това удоволствие?
— Ти само укрепленията ли проверяваш?
— Ще убия три заека с една стрела. — Настроението на Йоши се развали. Всички потръпнаха, зачудени защо три и какво има предвид той. — Ами ти? Защо са ти толкова много стрелци? Може би за засада?
Груб смях отекна под покривните греди, всички настръхнаха още повече. Ръцете се вкопчиха в оръжията, макар никой да не направи явно движение.
— Засада ли? О, не, не засада — почетен караул. Щом чух, че си намислил обиколка с увити копита на конете… тези войни са тук само за да ти окажат почести и да засвидетелстват, че не всички спим, че замъкът е в добри ръце и му е необходим пазител. — Анджо излая някаква команда. Всички стрелци тутакси се втурнаха надолу и се наредиха в две редици по кръга. Йоши и хората му останаха в средата. Стрелците се поклониха официално. Йоши и хората му също. Но нищо не се бе променило, капанът все още бе готов да щракне. — Ти от пушки ли се нуждаеш, за да направиш проверката?