Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
Недалеч след бариерата пътят се разклоняваше. Едното разклонение лъкатушеше на север, навътре в сушата, към планините, което след спокойна три-четири дневна езда щеше да го изведе до неговия замък Драконовия зъб. Предната охрана радостно сви по пътя към дома — към своите домове, а и към неговия; повечето от тях не бяха виждали семействата си, годениците си и приятелите почти година. След половин левга приближиха село с чудесен водопой и горещ извор и той им извика:
— Охрана! — Махна им да се върнат.
Новият военачалник на ескорта придържа коня си до Йоши и едва не изтърва: „Господарю“, но се спря навреме. Зачака.
Йоши посочи една кръчма, сякаш ненадейно взел решение.
— Ще отседнем там. — Кръчмата се наричаше „Седемте сезона на щастието“. — Вече можете да говорите.
Вътрешният двор беше спретнат, чист и настлан с камъни. Притежателят, прислужничките и прислужниците тутакси забързаха навън с фенери, покланяха се, загрижени да угодят на своя очакван гост. Прислужничките наобиколиха паланкина, за да се погрижат за Койко, докато притежателят, приятен, оплешивяващ, мършав възрастен човек, който накуцваше, поведе Йоши към най-хубавата и най-изолирана къщичка. Беше бивш самурай, наричаше се Инеджин, бе решил да си обръсне опашката и да стане съдържател на кръчма. Тайно все още си оставаше хатамото — привилегирован самурай, — един от многото съгледвачи, пръснати из околностите на Йедо и по всички подстъпи към Драконовия зъб. Новият военачалник, изпълнен със съзнание за своята отговорност, и четирима самураи ги придружаваха, Мисамото и двамата му телохранители ги следваха най-отзад.
Военачалникът бързо се увери, че постройката е сигурна. Тогава Йоши се разположи на верандата върху възглавница с лице към стълбите, военачалникът и другите самураи коленичиха на пост зад него. Той забеляза, че прислужничката, която му предложи чай, има свежо лице и е добре подбрана — от това чаят му се услади повече. Когато приключи, махна на прислужничките и прислужниците да се приберат.
— Моля те, доведи ги тук, Инеджин — нареди Йоши.
Инеджин се върна почти веднага. Водеше двамата гай-джин златотърсачи. Единият беше висок, другият набит и двамата мрачни, жилави на вид, обрасли с бради мъже, облечени с мръсни, смачкани дрехи и оръфани шапки. Йоши ги огледа любопитно, с неприязън, възприемаше ги по-скоро като някакви твари, отколкото като хора. И двамата бяха смутени. Застанаха край стъпалата и го загледаха.
Военачалникът тутакси заповяда:
— Поклони се! — И когато и двамата не сториха нищо, а само го изгледаха с неразбиране, той изръмжа на двама самураи: — Научете ги на обноски.
След секунди двамата бяха на колене, с лица в мръсотията и се проклинаха за глупостта да приемат такава опасна работа.
— Мамка му, Чарли — бе възкликнал набитият корнуелски миньор в Пияния град преди няколко дни след срещата с Норбърт Грейфорт, — какво ще загубим? Нищо! Умираме от глад и сме докарани до просяшка, тояга, нямаме работа, вече нищо не ни дават на вересия, човече — дори и моето екстра приятелче, за Бога — няма бар в Йокопоко, който ще ни даде бира, подслон и комат хляб, освен някой побъркан. Никой кораб няма да ни даде койка. Киснем си тук, а скоро австралийските пийлъри ще довтасат или пък вашите от Фриско, тогава и двамата ще ни оковат във вериги и ще ни обесят — мен, задето съм очистил някой и друг сифилитик в мините, а теб за обир и пречукване на няколко шибани банкери.
— Доверяваш ли се на това копеле Норбърт?
— Къде ти е честта, ти сплескан х…! Ние ще му дадем нашите маркировки, нали? Той направи, както обеща, арабия момче, нали? Даде ни двайсет и две лири, за да си платим, та да не хлътнем в пандиза, още двайсет в банката, когато се върнем, всички лопати, барут и стоки, к’вито ни трябват, и твърд договор пред проповедника за по две части от всеки пет, който натоварим за Йоко, нали? Всичко, както обеща, нали? Той е тузар, а тузарите са лигльовци.
Двамата мъже се бяха изсмели, другият бе казал:
— Дяволски си прав. — Сега ние сме златотърсачите, нали? Ние ще намерим всичко, нали? В японската земя, дето сме сам-сами, нали? Можем да скрием някоя и друга торбичка, а? И да я измъкнем, а? Цялата кльопачка, пиячка, пачаври за година, а не да издъхваме в Йошивара без пукнато пени; ами първото изкопано японско злато? Аз… аз съм за, ако ти не си…
— Остави ги да седнат, не ги наранявай. Мисамото!
Мисамото веднага падна на колене. В момента, в който двамата мъже го видяха, част от тревогата им се изпари.