Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Много добре: да речем, да си представим, че няма да има нови нападения и нашите сериозни възражения бъдат изпратени до даймио на Чошу незабавно, в духа на нашето ново приятелство ще приемем тяхното становище за бъдеща среща след сто дни.
Още час допълнително хитруване.
— Роджу са съгласни за втора среща след сто петдесет и шест дни тук, в Йедо, и желаят да обявят, че тази среща приключи.
— Добре — Сър Уилям бе доволен и сдържа прозявката си, — можем ли сега да получим техните имена дословно, а после с точните букви върху документа, който ще си разменим след три дни, за да потвърдят официалното ни споразумение?
На холандски, на японски, после обратно, уточниха се дребни подробности и най-сетне:
— Сър Уилям, той казва, че ще получите документа след седмица, преводачът ще ви запознае с имената им и срещата ще свърши.
Всеки старейшина бе представен, а мъжът кимаше леко и невъзмутимо: „Господарят Адачи от Мито, Господарят Зукумура от Гай, Господарят Йоши от Хисамацу…“ — На Тайърър му стана приятно да види как Прикрития поглед, последен в редицата, се поти, не знае къде да дене ръцете и краката си, а поклонът му далеч отстъпваше по надменност в сравнение с останалите: „Господарят Кий от Зукоши.“
— Моля те, благодари им от наше име. Както се уговорихме предварително, ще се разпоредя за кралски салюти.
— Господарят Йоши казва, че за нещастие единият им член липсва. Както е уговорено предварително, необходимо е единодушното одобрение на роджу, за да се стреля с някое оръдие.
Сърдечността на Сър Уилям изчезна на минутата. Всички посланици се стреснаха.
— Ами нашите споразумения? — попита той остро. — И те ли изискват единодушно одобрение?
Преводът вървеше сред силно напрежение и мърморенето на посланиците. Тогава Йохан преведе неловко:
— Господарят Йоши казва, че това събиране има правомощията на шогуната и на президента да приеме акредитивните писма, да изслуша и да даде препоръки. Те единодушно ще препоръчат разплащането. Както по-рано бе уговорено, съгласието за стрелба с оръдие се нуждае от единодушното одобрение на всички старейшини, така че за съжаление този състав не може да го допусне.
Настана болезнена тишина, когато Сър Уилям и всички посланици проумяха, че са попаднали в капан. „Никакъв избор този път“ — помисли си той, стомахът му се сви.
— Капитан Палидар!
— Слушам, сър. — Палидар излезе напред, сърцето му внезапно примря, бе разбрал наред с всички; изправени срещу роджу, че Сър Уилям няма друг избор, освен да даде заповед за салютите, каквото и да им струва, или същото извинение със сигурност ще бъде използвано, за да се обезсили тяхното споразумение.
Докато Палидар отдаваше чест: „Слушам, сър!“, Сьоратар се намеси с най-мекия и най-дипломатичния си глас:
— Сър Уилям, чувствам, че споразумението ни е искрено, то ще бъде осъществено, така че вие можете да го приемете. Препоръчвам ви да направите това, ние всички ви препоръчваме, нали, господа? — попита той за всеобщо облекчение и като избавление от позора. — А също препоръчвам при тези обстоятелства да се въздържим от салютите. Приемате ли, Сър Уилям, от наше име?
Сър Уилям се поколеба мрачно. За още по-голямо учудване Сьоратар добави тържествено:
— Андре, кажи им, че аз ще гарантирам първата вноска от името на Франция.
Преди Сър Уилям да успее да реагира, Андре се поклони:
— Моят господар казва, почитаеми господари, че той е щастлив роджу да даде писмо след седмица, съгласен е да заемете на Сацума първите пари след петдесет дни. Казва също Франция, като приятел на Нипон, има честта лично да даде полица на британския посланик за първата вноска. Също има честта да посрещне всички или един от роджу по всяко време лично на кораб или навсякъде другаде. Смирено ви благодари, почитаеми господари.
С присвити очи Йоши каза:
— Благодаря на твоя господар. Срещата приключи.
Един офицер самурай извика:
— Керей! За почест! — и всички самураи се поклониха и останаха така, докато роджу се изправиха и се поклониха с премерена учтивост. Сър Уилям и посланиците нямаха друг избор, освен да отвърнат със същото, когато Йоши тръгна към една незабелязана досега врата зад подиумите й бързо изчезна. Самураите тозчас се изправиха и пак започнаха да ги наблюдават с подозрителна враждебност.