![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
- Тази къща е видяла много нещастие. Така казваше леля Карлота.
- И сутрешният вестник - рече Роуан с усмивка. - Но е видяла и много щастие, нали така? И аз искам да види щастието отново. - Замълча търпеливо, но накрая попита: - Какво всъщност искаш да ми кажеш?
Очите му обходиха лицето и?, а после се спуснаха леко към раменете. Той въздъхна и отново се обърна към къщата.
- Мисля, че трябва да знаеш, че Карлота… Карлота искаше да изгоря къщата след смъртта и?.
- Какво?
- Нямах никакво намерение да го правя. Казах на Райън и Лорън. И на родителите си. Но се чувствам длъжен да кажа и на теб. Беше непреклонна, дори ми нареди как точно да го направя. Да запаля огън на тавана, с газената лампа, после да ида на втория етаж и да запаля драпериите, а най-накрая да сляза на първия. Накара ме да обещая. Даде ми и ключ. - Той го извади и го подаде на Роуан. - Няма да ти трябва. Предната врата не се заключва вече от петдесет години, но тя се страхуваше, че някой все пак може да я заключи. Знаеше, че няма да умре преди Деидре, но такива бяха думите и?.
- Кога ти го каза?
- О, много пъти. Последно преди седмица, или няколко дни. Точно преди смъртта на Деидре… когато са разбрали, че умира. Обади ми се късно през нощта и ми напомни, каза ми точно така: «Изгори всичко».
- Това щеше да нарани всички! - прошепна Роуан.
- Зная. Родителите ми бяха ужасени. Страхуваха се, че ще я запали сама. Но какво можеха да направят? Райън каза, че нямало да го стори, нямало да ме моли да го правя, ако ще я пали сама. Каза ми просто да се съгласявам, да я уверя, че ще го направя, за да не предприеме нещо крайно.
- Да, мъдър съвет.
Той кимна, откъсна очи от нея и отново се загледа в къщата.
- Просто исках да знаеш. Мисля, че е редно.
- Има ли и нещо друго?
- Какво? - Той сви леко рамене, но после я погледна. Не можеше да откъсне очи от нея, въпреки че явно искаше да си тръгне. - Бъди внимателна - каза след малко. - Много внимателна. Тази къща е толкова стара и мрачна, и… може да не е точно каквато изглежда.
- Какво имаш предвид?
- Това не е точно имение, а по-скоро нещо като обиталище. Това е капан, ако мога така да се изразя. Правена е в толкова различни стилове, които сякаш те затварят в капан и… - Поклати глава. - Не знам какво говоря. Нещо не съм на себе си. Просто… е, нали знаеш, всички ние до някаква степен… предчувстваме нещата…
- Да, зная.
- Е, добре, просто исках да те предупредя. Ти не знаеш нищо за нас.
- Карлота ли ти каза за този капан?
- Не, това си е мое мнение. Идвал съм тук по-често от останалите. Карлота се виждаше единствено с мен през последните няколко години. Харесваше ме. Не знам защо. Понякога идвах просто от любопитство, но все пак се опитвах да бъда лоялен към нея. Но всичко това беше като някакъв облак, надвиснал над живота ми.
- И сега си доволен, че свърши.
- Да, доволен съм. Знам, че не се говори така, но тя не искаше да живее повече. Каза ми го. Беше изморена и искаше да умре. Обаче един следобед, когато бях сам в къщата и я чаках, почувствах, че съм в капан. В огромен капан. Не знам точно как да го обясня, но ако някога усетиш нещо странно, не го пренебрегвай…
- Виждал ли си нещо странно там?
Той се замисли за миг, явно добре разбираше за какво го пита.
- Може би веднъж. В коридора. Но може да съм си го въобразил.
Замълча, тя също не продумваше. Бяха си казали всичко и той искаше да си тръгва.
- Беше ми много приятно да си поговорим, Роуан - рече с вяла усмивка. - Обади ми се, ако ти потрябвам.
Тя влезе през портата и загледа почти крадешком как сребристият му мерцедес бавно се отдалечава. Вече беше съвсем сама в тишината.
Усети дъх на борово масло. Качи се по стълбите и бързо започна да отваря стаите. Нови матраци, още опаковани в найлон, по всички легла. Чаршафите и завивките бяха спретнато сгънати на купчини. Подът беше почистен.
От третия етаж миришеше на дезинфектант.
Тя се качи горе, от прозореца на площадката влизаше свеж въздух. Подът на малката стая с бурканите беше почти перфектно чист, ако не се броеше някакво тъмно петно, което вероятно никога нямаше да излезе. Не се виждаше нито едно стъкълце.
Стаята на Жулиен беше изчистена и подредена. Кутиите бяха до стената, месинговото легло беше без матрак и подпряно под прозорците, които също бяха изчистени. Книгите бяха красиво подредени. Старото лепкаво петно, където бе лежало тялото на Таунсенд, вече го нямаше.
Всичко останало си беше както преди.
Слезе долу в стаята на Карлота и видя, че чекмеджетата и дрешникът са празни, в гардероба бяха останали само няколко дървени закачалки. И миризма на камфор.