![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
- И сигурно нямаш представа колко щастливи ще бъдат всички от тази новина - добави Лорън.
Само Рандъл си замълча, но после промълви, почти тъжно:
- Да, това би било просто прекрасно.
- Но някой ще дойде за нещата на Карлота, нали? - настоя Роуан. - Не искам да се нанасям преди това.
- Разбира се - отвърна Райън. - Ще започнем още утре с инвентаризацията, а Джералд Мейфеър ще откара нещата на Карлота.
- Имам нужда и от професионални чистачи за стаята на третия етаж, искам да изнесат и всички матраци.
- Ами онези буркани? - обади се Райън с отвращение.
- Аз ги изпразних.
- Какво имаше в тях? - попита Пиърс.
Рандъл я изучаваше с присвити очи.
- Всичко беше изгнило. Ако успеят да разкарат вонята и матраците, ще започнем с реставрацията.
- Ново начало, да. Ще се погрижа. Пиърс може да иде там още сега.
- Не, аз ще ида сама - отвърна Роуан.
- Недей, Роуан, остави на мен - каза Пиърс. Вече беше станал. - Искаш ли да сложим и нови матраци? Леглата са двойни, нали? Мисля, че бяха четири. Ще накарам да доставят нови матраци още този следобед.
- Чудесно - отвърна Роуан. - Но не пипайте стаята на прислужницата. Старото легло на Жулиен може да бъде разглобено и свалено някъде.
- Дадено, има ли друго?
- Това е повече от достатъчно. Майкъл ще се погрижи за останалото. Ще реставрира къщата лично.
- Да, той е доста добър в това, нали? - обади се тихо Лорън, но след миг като че съжали за думите си, сведе очи, а после погледна към Роуан, като се опитваше да прикрие объркването си.
О, значи вече го бяха проучили. Дали бяха разбрали и за ръцете му?
- Но бихме искали да те задържим още малко - обади се бързо Райън. - Само да ти покажем няколко документа за имуществото, и може би някои по-важни книжа във връзка с наследството…
- Разбира се, да се хващаме на работа.
- Отлично. А после ще те заведем на обяд в «Галатоар», ако нямаш други планове, разбира се.
- Звучи прекрасно.
И така се започна.
Беше три часът, когато наближи къщата. Жегата беше ужасна, въпреки че още бе облачно. Топлината като че се бе събрала под дъбовете. Когато излезе от таксито, видя рояците малки мушици в сенките. Но къщата веднага грабна вниманието и?.
Отново беше в нея, сама. Бурканите ги нямаше, слава богу, куклите също, а скоро и всички вещи на Карлота щяха да бъдат изнесени.
Държеше ключовете в ръка.
В центъра и? бяха показали документите за къщата, която бе включена в завещанието през 1888 година от Катерин. Вече беше нейна, само нейна. Както и милиардите, за които те дори не смееха да говорят. Всичко е мое.
Джералд Мейфеър, представителен млад мъж с приветливо лице и безлични черти, излезе от предната врата. Обясни и? набързо, че си тръгва, току-що бил сложил и последния кашон с вещите на Карлота в багажника на колата си.
Чистачите били приключили преди половин час.
Той изгледа Роуан някак нервно, когато тя му подаде ръка. Сигурно не беше на повече от двайсет и пет и изобщо не приличаше на семейството на Райън. Чертите му бяха по-дребни и някак не така хармонични. Но все пак беше хубав - типичен хубав млад мъж.
Гласът му звучеше добродушно.
Карлота завещала нещата си на баба му. Разбира се, мебелите оставали за Роуан. Били доста стари, още от времето на бабата на Карлота - Катерин, която обзавела къщата.
Роуан му благодари, че се е погрижил за всичко така бързо, и го увери, че ще присъства на погребалната служба за Карлота.
- Знаеш ли дали вече е… погребана… - Това ли беше правилната дума за плъзгането на ковчега в една от онези каменни дупки?
Да, погребали я тази сутрин. Той отишъл на гробището с майка си. Щом се върнал, получил съобщението да дойде за нещата и?.
Тя му благодари отново и каза, че би искала да се запознае с цялото семейство. Той кимна в отговор.
- Много мило, че приятелите ви дойдоха.
- Какви приятели, къде?
- Тази сутрин на гробището. Господин Лайтнър и господин Къри.
- О, да, разбира се… Трябваше и аз да присъствам.
- Няма значение. Тя не искаше да има много хора, а и… - Замълча и погледна към къщата, като че се опитваше да каже нещо неизразимо с думи.
- Какво има? - попита Роуан.
Вероятно се бе качил горе и бе видял строшените буркани, преди чистачите да пристигнат. Бе изгарял от любопитство да разбере къде е лежал «скелетът». Сигурно бе прочел във вестника, или пък някой Мейфеър му бе казал.
- Тук ли смятате да живеете? - попита той внезапно.
- Да, ще я реставрирам, за да и? върна стария блясък. Съпругът ми… човекът, за когото ще се омъжа, е експерт в тази работа. Казва, че е съвсем здрава. Няма търпение да започне.
Той стоеше неподвижно в потрепващия от маранята въздух, лицето му леко лъщеше и изразяваше очакване и колебание. Накрая все пак каза: