Полунощ 2 [calibre 1.6.0]
- Автор: Райс Энн
- Серия: Вещиците #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Тишина. Пиърс вдигна чашата с кафе и отпи безшумно.
- Това, за което наистина става дума - рече Райън спокойно и любезно, кулата бе на път да падне, - за да сме напълно практични, е, че човек може да живее в изключителен лукс само с частица от лихвата, която носят реинвестициите на частица от лихвата от други реинвестиции и така нататък. Без капиталът да бъде накърняван изобщо…
- Пак ще кажа, че не мога да бъда пасивна, нито безучастна. Не съм такъв човек.
Тишината отново бе нарушена от Райън, който каза мило и помирително:
- Какво точно би искала да знаеш?
- Всичко, до най-малката подробност. Иначе казано, цялата анатомия на капитала. Искам да видя тялото му, да изуча организма му.
Бърза размяна на погледи между Рандъл и Райън, който каза:
- Да, разбирам, но може да се окаже не толкова просто…
- Е, сигурно, но все трябва да се започне отнякъде.
- Да, несъмнено, но ми се струва, че си го представяш леко погрешно.
- Интересува ме най-вече колко от тези пари са вложени в медицина или медицински институции.
Те изглеждаха стреснати. Беше като обявяване на война, или поне това изразяваше лицето на Ан Мари Мейфеър, когато погледна към Лорън и Рандъл. Първият неприкрит намек за враждебност, който Роуан долавяше, откакто бе пристигнала в града. Лорън, подпряла брадичка и присвила очи, бе твърде обиграна, за да покаже нещо подобно. Просто се взира продължително в Роуан, а после бавно извъртя очи към Райън, който заговори отново:
- Медицината не е била част от благотворителните ни начинания в миналото. Фондация «Мейфеър» е силно обвързана с изкуството и образованието, и в частност с образователни телевизионни програми, както и с училищни фондове в няколко университета. Разбира се, отпускат се и огромни суми за няколко благотворителни каузи, които нямат общо с Фондацията, но всичко е много внимателно структурирано и разходите са строго контролирани…
- Да, ясно ми е как стават тези неща - отвърна Роуан тихо. - Но ние говорим за милиарди, а болниците, клиниките и лабораториите носят печалби. Изобщо не говоря за благотворителност. Мисля за друга област за инвестиции, която може да окаже огромен положителен ефект върху живота на хората.
Колко странно студен и вълнуващ беше този миг. Чувстваше се по същия начин, както когато за първи път застана до операционната маса с инструменти в ръка.
- Досега не сме инвестирали в областта на медицината - каза Райън с такъв тон, сякаш възнамеряваше да сложи точка на разговора. - За подобно нещо ще има нужда от много проучвания и цялостно реструктуриране на… Роуан, не разбираш ли, че тази мрежа от инвестиции, ако мога така да се изразя, е създадена още преди век. Това състояние не може да бъде изгубено при срив на цената на среброто или ако Саудитска Арабия наводни света с безплатен нефт. Говорим за постигнато разнообразие, почти уникално в историята на финансите, за внимателно планирани маневри, които са се доказали печеливши дори по време на две световни войни и безброй по-малки политически трусове.
- Да, разбирам - отвърна Роуан. - Наистина разбирам. Но искам информация. Искам да зная всичко. Можем да започнем с каквото решите. Вероятно ще трябва да се науча на много неща, ще обсъждаме доста идеи за вложения. Но преди всичко искам статистика, защото тя отразява реалното положение…
Отново тишина, объркване, споглеждания. Колко малка и претъпкана изглеждаше стаята.
- Искате ли съвета ми? - попита Рандъл, гласът му беше по-дълбок и по-груб от този на Райън, но също толкова търпелив със своята южняшка протяжна мелодичност. - Плащате си, така че можете да го получите.
Тя разтвори ръце и рече:
- Да, моля ви.
- Върнете се към неврохирургията и използвайте печалбата от капитала за каквото решите. Но не се опитвайте да разберете откъде идват парите. Освен ако не искате да се откажете от лекарската си практика, за да се превърнете в една от нас - в човек, който ще прекара целия си живот по бизнес срещи и в разговори с инвестиционни консултанти, адвокати и счетоводители. Това е нашата работа и вие ни плащате за нея.
Тя го огледа внимателно - разрошената му сива коса, подпухналите му очи, големите сбръчкани ръце, сключени на масата. Да, хубав човек. Не беше лъжец. Никой от тях не беше лъжец. Не бяха и крадци. Интелигентното управление на парите изискваше да впрегнат всичките си умения и печалбите им бяха по-големи от всичко, за което някой крадец би могъл да мечтае.
Но всички те бяха адвокати, дори хубавият млад Пиърс с порцелановата кожа. А адвокатите имаха доста разтегливо понятие за истина, което можеше да се окаже в пълен разрез с нейното.