![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
И все пак имаха етика. Този мъж имаше своя етика, но беше изключително консервативен, а консервативните хора не обичаха намесата, не бяха хирурзи.
Те никога нямаше да се замислят за някакво общо благо, за спасяване на хиляди, милиони животи. Не можеха и да си представят какво би могло да стане, ако това огромно, невъобразимо състояние се върне в ръцете на шотландската знахарка, на холандския лекар, в ръцете на някой лечител.
Тя извърна глава и се загледа в реката. За миг вълнението я заслепи. Искаше и? се лицето и? да не пламти така. Спасяване на животи… И не беше важно, че те не можеха да го разберат, а тя го разбираше. Важно беше да не откажат да предадат контрола в ръцете и?, без да се чувстват унижени и ограбени.
- На колко възлиза капиталът? - попита тя, без да откъсва очи от реката. Един стар, тъпонос влекач теглеше дълга баржа срещу течението.
Тишина.
- Опасявам се, че не разбирате какво представлява той… - каза Рандъл. - Той е просто мрежа от…
- Напротив, разбирам. Но искам да знам, и ще се съгласите, че това е мое право. Колко получавам?
Никакъв отговор.
- Добре, дайте ми приблизителна оценка.
- Не бихме могли, защото може да се окаже напълно нереалистична, с оглед на…
- Седем милиарда и половина - каза тя. - Това е моето предположение.
Продължителна тишина. Бяха в шок. Почти беше уцелила. Може би по-точно дори от цифрата, която изникваше в някои от тези потайни и враждебни мозъци.
Отговори и? Лорън. Изражението и? се промени съвсем леко, когато тя се отдръпна от масата и стисна молива си с две ръце.
- Имате право на тази информация - каза тя с деликатен, женствен глас, който много подхождаше на красивата и? прическа и перлените обеци. - Имате всички законови права да узнаете какво наследявате. И не говоря само от мое име, като казвам, че ще ви сътрудничим всячески и ще изпълним задълженията си. Но лично аз искам да уточня, че намирам отношението ви за доста интересно в морален аспект. С радост ще обсъдя с вас завещанието до най-малкия детайл. Опасявам се единствено, че ще се отегчите дълго преди всички карти да бъдат сложени на масата. Аз самата с радост бих поела инициативата да започна.
Дали осъзнаваше колко покровителствено звучат думите и?? Роуан се съмняваше. Но в края на краищата завещанието им бе принадлежало цели петдесет години. Те заслужаваха доверие. И все пак не можеше да им го даде безрезервно.
- Наистина не виждам друг начин - каза тя. - Моето отношение е не просто интересно в морален аспект, а е изключително важно да разбера за какво точно става дума.
Жената реши да не отговаря. Деликатните и? черти останаха спокойни, малките и? светли очи леко се разшириха, а слабите и? ръце потрепнаха, когато хванаха молива в двата края. Останалите на масата я гледаха, като че искаха да я защитят.
И в този миг Роуан осъзна, че всъщност именно Лорън е мозъкът на фирмата, а не Райън. Отчете безмълвно грешката си и се зачуди дали и жената не мисли същото - че и двете са грешали в преценката си…
Но никой не бе в състояние да разчете нещо на това безстрастно лице и в този елегантен бавен маниер.
- Мога ли да попитам нещо? - рече Лорън, без да откъсва очи от Роуан. - Въпросът е съвсем делови.
- Разбира се.
- Ще се справите ли с такова богатство?
Роуан не можа да сдържи усмивката си. Въпросът беше направо освежаващ, така покровителствен и така обиден. Наум и? дойдоха безброй отговори, но тя се спря на най-простия.
- Да. Искам да строя болници.
Тишина.
Лорън кимна. Подпря се на масата и огледа всички присъстващи.
- Е, аз не виждам никакъв проблем в това - каза тя спокойно. - Идеята ми се струва интересна. Пък и нашата работа е да вършим каквото вие пожелаете.
Да, тя беше мозъкът на фирмата и просто бе позволила на Райън и Рандъл да водят разговора. Но пак тя щеше да е учителят или пък пречката.
Нямаше значение.
Роуан бе получила каквото искаше. Наследството бе също толкова реално, колкото и къщата, колкото и самото семейство. А мечтата и? щеше да се осъществи. Беше сигурна в това.
- Сега предлагам да поговорим за по-належащи дела - заговори Роуан. - Ще трябва да се направи опис на вещите в къщата. Мисля, че някой спомена нещо такова. Също и на нещата на Карлота. Би ли желал някой да ги изнесе оттам?
- Да, разбира се - каза Райън. - А какво реши за къщата?
- Ще я реставрирам и ще живея в нея. С Майкъл скоро ще се оженим, вероятно преди края на годината.
Като че всички бяха докоснати от топъл лъч светлина, който ги сгря и озари.
- О, това е прекрасно - възкликна Райън.
- Радвам се да го чуя - добави Ан Мари.
- Нямаш представа какво означава тази къща за нас - каза Пиърс.