![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Да, вече виждаше болниците и клиниките, потрепващи на хоризонта на мечтанието, въпреки че седеше неподвижна и безизразна, без да го прекъсва.
Множество недвижими имоти в Манхатън и Лос Анджелис? Главен акционер в хотелската верига «Маркам Харис Резортс»? Търговски центрове в Бевърли Хилс, Коконът Гроув, Бока Рейтън и Палм Бийч? Съакционер в Маями и Хонолулу? И после още споменавания на «много големи» консервативни инвестиции в съкровищни бонове, в швейцарски франкове и в злато.
Умът и? блуждаеше, но не много далече. Значи описанията на Аарън в досието бяха точни. Той бе създал за нея екрана, кулисите за тази малка драма. Беше я снабдил със знание, за което тези адвокати в елегантни костюми не можеха и да мечтаят.
Отново и? се стори изумително странно, че Аарън и Майкъл са се страхували, че тя ще посрещне с неприязън този мощен инструмент. Не разбираха мощта, това им беше проблемът. Никога не бяха разрязвали нечий мозък.
А завещанието не беше нещо по-различно.
Тя изпи кафето си, без да каже нищо. Оглеждаше адвокатите, които също мълчаха, докато Райън продължаваше да описва неясната картина на общински облигации, нефтени кладенци, някакви предпазливи инвестиции в развлекателната индустрия и напоследък в компютърните технологии. Тя кимаше от време на време и си водеше бележки със сребърната си химикалка.
Да, разбира, че фирмата е управлявала всичко това повече от век. Това предизвика кимвания и прочувствено мърморене. Жулиен я основал именно с тази цел. И разбира се, тя можела да си представи доколко всъщност завещанието е обвързано с парите на цялото семейство - винаги в негова полза, разбира се. «Защото завещанието е първата и най-важна грижа, няма никакви конфликти на интереси, защото да се говори за конфликти, би означавало да не се осъзнава мащабът…»
- Да, разбирам.
- Нашият подход винаги е бил консервативен, но за да съм по-ясен, ще кажа, че той е най-подходящ, когато става дума за състояние с такива размери. Смело можем да кажем, че не отстъпва на бюджета на една малка държава, производител на нефт. Всъщност ние се занимаваме повече със съхраняването и защитата му, отколкото с умножаването му, защото когато толкова голям капитал е подходящо обезпечен срещу инфлацията и всякакви други трусове, неговото развитие е неизбежно, той се умножава по естествен път в много направления…
- Говорите за милиарди - обади се спокойно Роуан.
Събралите се разшаваха, но никой не я погледна. Явно я смятаха за типична нетактична севернячка? Но не усети никакъв опит да бъде измамена, само объркване и страх от нея и от онова, което може да реши да направи. Все пак и те бяха Мейфеър, нали така? Оглеждаха я така внимателно, както тя тях.
Пиърс погледна към баща си. Явно той беше най-големият идеалист сред тях, най-необиграният. Райън погледна останалите, той разбираше мащаба на заложеното на карта, може би по-добре от всички.
Но никой не отговори.
- Милиарди, само в недвижимо имущество - повтори Роуан.
- Да, всъщност, да. Трябва да се съглася.
Колко объркани и смутени изглеждаха всички, сякаш бе разкрита някаква важна, стратегическа тайна.
И тогава тя усети страх, рязка промяна у Лорън Мейфеър, възрастната руса жена с напудрено сбръчкано лице. Сигурно вече караше седемдесетте. Тя я гледаше от другия край на масата и явно я смяташе за повърхностна, разглезена и напълно неспособна да оцени стореното от фирмата. Вдясно седеше Ан Мари Мейфеър, тъмнокоса, красива, над четирийсетте. Добре гримирана, облечена с елегантен син костюм и жълта копринена блуза. Тя изглеждаше искрено любопитна, взираше се в Роуан през очилата с рогови рамки, явно убедена, че ги чака някакво огромно нещастие.
Рандъл Мейфеър - внук на Гарланд - строен, с остра сива коса и пълна гуша, която преливаше над яката му. Той просто седеше и гледаше сънливо под тежките си вежди. Клепачите му бяха леко синкави. Но не изглеждаше изплашен, просто бдителен и някак смирен по природа.
Когато погледите им се срещнаха, Рандъл и? отговори безмълвно. Разбира се, че не разбираш. Как би могла? Малцина биха разбрали. И ще си последната глупачка, ако си мислиш, че ще можеш да вземеш всичко под свой контрол.
Тя се прокашля, без да обръща внимание на драматично събраните като за молитва длани на Райън. Той бе подпрял брадичка на тях и се взираше твърдо в нея с мраморните си сини очи.
- Вие май ме подценявате - каза тя съвсем спокойно, докато очите и? оглеждаха всички. - Но аз не ви подценявам. Просто искам да знам за какво става дума. Не мога да остана пасивна, би било безотговорно.