![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
С лека усмивка тя се върна при розите, взе една от вазата и я поднесе към устните си, за да усети копринените листенца. После продължи към предната врата.
Розата наистина беше огромна, с много листа, които изглеждаха някак странно объркани. Вече вехнеше.
Всъщност листенцата бяха покафенели по краищата и бяха започнали да се навиват. Тя вдъхна сладкия аромат, после хвърли розата в градината и тръгна към портата.
Част трета
Ела в моя салон
Трийсет и три
Хаосът на реставрацията започна в четвъртък сутринта, въпреки че предния ден на вечеря с Аарън и Роуан в Оук Хейвън, Майкъл бе започнал да обяснява какво точно ще направи. Колкото до терзанията му относно гробницата, незнайния портал и номер тринайсет, те бяха запечатани в бележника му и той нямаше намерение да се тормози повече с тях.
Посещението на гробището беше доста тъжно. Утринта бе облачна и все пак красива. Майкъл се наслаждаваше на разходката с Аарън, който го научи как да блокира някои от усещанията, предизвикани от странната способност за психометрия. Беше се упражнявал, като свали ръкавиците и докосваше стълбовете на вратите или клонките на дивата лантана. Отблъскваше образите, както се прогонват лоши и натрапчиви мисли и, за своя изненада, постигна известен успех.
Но мразеше гробището, мразеше порутената му романтична красота, големите купчини вехнещи цветя, останали от погребението на Деидре около гробницата. Мразеше и зейналата дупка, в която скоро щеше да бъде положена Карлота Мейфеър за вечния и? сън.
И докато стоеше там, леко замаян и унил, той си даде сметка, че криптите в гробницата са дванайсет и с гравираната врата с форма на ключалка под покрива стават тринайсет портала. Около гробницата се бяха събрали неколцина Мейфеър с бледи лица и старият му приятел Джери Лониган. Скоро ковчегът бе плъзнат в криптата след доста кратка проповед на свещеника.
Дванайсет крипти и врата с форма на ключалка, а после ковчегът се плъзва вътре и бам! Очите му се вдигнаха към гравираната врата, която приличаше досущ на вратите в къщата, но защо? Не след дълго всички си тръгнаха, след кратка размяна на любезности, защото явно предполагаха, че двамата с Аарън са били тук за церемонията и им благодариха за присъствието, преди да се разотидат.
- Мини да пийнем по бира - предложи Джери.
- Добре, поздрави Рита.
Гробището потъна в някак жужаща и потрепваща тишина. Нищо досега, от началото на странната му одисея, дори вълната от образи, когато докосна бурканите, не го бе изпълвало с такова страхопочитание, както тази гробница.
- Тринайсет са - прошепна той на Аарън.
- Да, но в тях са погребани мнозина. Знаеш как се прави.
- Не, това е модел - промърмори Майкъл вяло, чувстваше как кръвта се отдръпва от лицето му. - Виж, дванайсет крипти и един портал. Това е модел. Знам, че числото и вратата са свързани. Просто не мога да разбера какво означават.
По-късно същия следобед, докато чакаше Роуан, а Аарън работеше на компютъра си в предната стая, вероятно по историята на Мейфеър, Майкъл нарисува формата на вратата в бележника си. Ненавиждаше я. Ненавиждаше зейналата празнота в средата, защото тя беше изобразена контурно, не като врата, а като портал.
«Виждал съм го и някъде другаде, в друго изображение - написа той. - Но не знам къде.»
Беше му неприятно даже да говори за това. Дори онзи демон, който искаше да се превърне в човек, не бе събудил у него толкова страх.
Но след вечеря, във вътрешния двор на Оук Хейвън, обгърнати от пепелявия сумрак и потрепващата светлина на свещите, те отново потънаха в обсъждания и търсеха вероятни интерпретации. Трябвало да продължат напред. Двамата с Роуан прекараха нощта в предната спалня на плантацията. Беше много приятно разнообразие след хотела. На сутринта Майкъл се събуди още в шест, когато лъчите на слънцето погалиха лицето му. Роуан вече беше на верандата, пиеше втората си чаша кафе и нямаше търпение да тръгват.
Работата започна в девет, още щом се върнаха в Ню Орлиънс.
Никога не се беше забавлявал толкова.
Нае кола и обиколи града, като записваше имената на строителни фирми, които бяха построили най-красивите къщи в горната част и класните ресторанти във Френския квартал. Посети ги и поговори с управителите и строителите; понякога дори ходеше на обекти, които някои от по-словоохотливите му колеги държаха да му покажат. Обсъждаха надниците и очакванията, даваха му имена на дърводелци и бояджии, които имат нужда от работа.
Обади се на местна архитектурна фирма, за която се знаеше, че проектира големите имения, и потърси препоръки. Сърдечното отношение на всички го изуми. Дори само споменаването на къщата на Мейфеър събуждаше голямо въодушевление. Хората като че нямаха търпение да му дадат съвета си.