Полунощ 2 [calibre 1.6.0]
- Автор: Райс Энн
- Серия: Вещиците #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Оказа се, че градът е пълен с ненаети занаятчии. Петролният бум през седемдесетте и осемдесетте бе създал огромен интерес към реставрирането на къщи. Но сега над града още тегнеше облакът на петролната депресия и икономиката му бе доста пострадала. Над много имоти имаше възбрана, заради неизплатени ипотеки.
Към един часа той вече бе наел три бригади отлични бояджии и екип от най-добрите зидари в града - квартерони, наследници на цветнокожи, освободени от робство много преди Гражданската война. Те измазваха таваните и стените на нюорлиънските къщи вече осем поколения.
Нае и две бригади водопроводчици, една много добра фирма за поправка на покриви и един уважаван в горната част на града озеленител, който трябваше да разчисти и възстанови градината. В два следобед той обиколи с Майкъл имота, като все му сочеше огромните камелии и азалии, булчинския венец и старите рози, които можел да спаси.
Бяха наети и две чистачки - по препоръка на Беатрис Мейфеър - които започнаха щателно почистване на мебели, полираха среброто и миеха порцелана, който бе лежал много години под слоевете прах.
В петък трябваше да дойдат и хора, които да отводнят басейна и да преценят дали може да бъде реставриран и дали старото съоръжение може да се поправи. В петък трябваше дойде и един специалист по кухните. Строителни инженери щяха да проверят основите и верандите. Един отличен дърводелец и човек, който го биваше за всичко, Дарт Хенли, нямаше търпение да стане помощник на Майкъл в проекта. Към пет часа, докато още беше светло, Майкъл слезе под къщата с един фенер и маска против прах. След четирийсет и пет минутно пълзене долу, той се увери, че стените наистина са с метална арматура и се спускат право под земята, че долу е чисто и сухо и има достатъчно място за централна климатична инсталация.
Междувременно Райън Мейфеър дойде в къщата да опише законните притежания на Деидре и Карлота Мейфеър. Група млади адвокати, Пиърс, Франклин, Айзък и Уитфийлд Мейфеър - всички наследници на основателите на фирмата - вървяха заедно с оценителите и търговците на антики, които оглеждаха всеки полилей, картина, огледало и фотьойл.
Безценните френски антики бяха качени на тавана, заедно с няколко фини стола, които се нуждаеха единствено от претапициране, както и маси, които нямаха нужда от никаква поправка. Съкровищата на Стела в стил Ар деко, деликатни, но много запазени, бяха снети от тавана.
Там откриха и десетки стари маслени платна, както и килими, опаковани с топчета камфор, стари гоблени и всички полилеи от Ривърбенд.
Райън приключи чак след залез-слънце.
- Е, скъпа моя, щастлив съм да докладвам, че няма повече трупове.
По-късно той се обади и потвърди, че огромният опис е почти същият, като направения след смъртта на Анта. Нищо дори не беше премествано.
- През цялото време просто отмятахме нещата в списъка - каза той. Дори златото и бижутата били непокътнати. Щял да и? предаде описа веднага.
По това време Майкъл се беше върнал в хотела, бе вечерял с прекрасната храна от румсървиса на «Карибския салон» в партера, и сега внимателно преглеждаше книгите по архитектура, с които се бе снабдил от местните книжарници. Показваше на Роуан снимки на къщите около нейната и на други имения из Гардън Дистрикт.
Беше купил един «домакински» бележник от дрогерия на Луизиана авеню и сега правеше списък на задачите си. Трябвало да се обади на майстора за керемидите сутринта, а после да огледа по-внимателно старите бани, защото те си били прекрасни и той нямал намерение да променя нищо без нужда.
Роуан четеше някакви документи, които чакаха подписа и?. Беше отворила обща сметка в «Уитни Банк» същия следобед. Специално за разходите по реставрацията бе депозирала там триста хиляди долара. А после бе поръчала да издадат на Майкъл карта и чекова книжка.
- Харчи колкото искаш за къщата - каза му. - Тя заслужава най-доброто.
Майкъл се засмя радостно. Това бе мечтата му - да прави всичко без ограничения в бюджета, сякаш е произведение на изкуството.
Към осем часа Роуан слезе във фоайето да пийне нещо в бара с Беатрис и Сандра Мейфеър. Върна се след час. На другия ден щеше да закусва с друга двойка братовчеди. Беше толкова приятно и лесно. Все те говореха, а тя се опияняваше от звука на гласовете им. Много обичаше да слуша хората, особено когато говорят толкова много, че не се налага да казва нещо. После сподели с Майкъл:
- Те знаят доста неща, но не искат да ми ги кажат. Познават старци, които също знаят доста. С тях трябва да говоря. Ще трябва да спечеля доверието им.