Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
ТРИБУЛЕ
Достатъчно! Не ми разказвай ти до края.
Отгатвам всичко аз!
(Става.)
О, скръб, какво било:
решил да заклейми той твоето чело.
И с дъх е осквернил край тебе светлината.
На твоя чист венец откъснал е листата.
О, Бланш! Убежище на моята душа.
Ден, който тихичко ме буди след нощта.
Душа, на моята душа крила дарила.
Воал, над моя срам разгърнал чиста свила.
Подслон на прокълнат, от всички поразен.
Мил ангел, който бог забравил бе при мен.
Небе! Пропадна тя, той в тази кал я вкара.
А беше символ свят на мойта светла вяра!
Какво ще стане с мен след удара жесток?
В двореца, завладян от не един порок,
аз виждах често в мен и вън от мен цинизъм,
прелюбодейство, зло, коварство и садизъм…
А твойта чистота преди утеха бе
за моите очи под щедрото небе.
Бях свикнал и приел съдбата си жестока,
сълзите, низостта досадна и дълбока,
болезнената чест в разбитото сърце,
презрителния смях към моето лице.
Да, всичко туй, дори смехът да се приложи,
за мен приемах аз, но не за нея, боже!
Пропаднал, исках аз за нея чист живот,
че нужен бе олтар до моя ешафод!
Олтарът е разбит! Плачи, дете сломено!
Накарах те сега да бъбриш прекалено.
Нали? Сега плачи! Тъй част от горестта
с моминските сълзи изтича без следа.
В сърцето ми прелей скръбта си до забрава.
(Размишлява.)
Бланш, чуй: щом свърша туй, което ми остава,
напускаме Париж… Измъкна ли се аз!
(Отново се замисля.)
Но този ден дали ще е обрат за нас?
(Привдига се, с гняв.)
Проклятие! Нима бих могъл да открия,
че този луд дворец от страст и бъркотия,
не на една жена честта унищожил,
промъкнал се през туй, що бог е забранил,
премахвайки едно чрез друго престъпление,
опръскал всичко с кръв и кал без угризение,
ще стигне чак до теб, която криех с дни —
пречистото чело със кал да опетни!
(Обръща се към стаята на Краля.)
А теб, крал Франсоа, за твойта горделивост
да те препъне бог — да нямаш устойчивост.
Да хлътнеш в някой гроб, отворен в твоя чест.
БЛАНШ (вдига очи към небето, настрана)
Не слушай, господи! Обичам го и днес!
Шум от стъпки в дъното. Във външната галерия се появява шествие от войници и придворни начело с Дьо Пиен.
ДЬО ПИЕН (вика)
Ей, Моншеню, вдигни решетката на входа.
Сеньор Сен Валие в Бастилията водя!
Войниците преминават по двама в дъното на сцената. Обкръженият от тях Дьо Сен Валие минавайки край вратата, спира и се обръща към стаята на Краля.
ДЬО СЕН ВАЛИЕ (с гръмък глас)
Понеже срам търпях от този крал навред,
а и до днес дори спасителен ответ
на клетвите ми зли светът не е изпратил —
ни гръм в небето, ни десница на приятел,
не се надявам! Той ще властва и блести!
ТРИБУЛЕ (повдига глава, гледа го в лицето)
Грешите, графе! Друг за вас ще отмъсти!
Четвърто действие
Бланш
Пустинен пясъчен бряг край Сена, под „Сен Жермен“. Вдясно — мръсна къщурка, бедно наредена, с груби глинени съдове и дъбови скамейки. На горния етаж таванско помещение, където през прозореца се вижда прост одър. Пред зрителя се открива цялата вътрешност на дома — маса, камина и стръмна стълба, която води на тавана. На стената, отдясно, има врата, която се отваря навътре. Стената е грубо иззидана, с пукнатини и процепи, през които спокойно може да се види какво става вътре. На вратата тайно прозорче, закрито с решетка. Вратата отвън има навес и над него табелка на странноприемница. Останалата част на сцената се заема от равния песъчлив бряг. Отляво — стар полуразрушен парапет, под който тече Сена. В парапета е зазидана подпора на камбана. В дъното, оттатък реката, е Везинетската гора. Отдясно един завой подчертава хълма с градчето Сен Жермен и замъка в далечината.