Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
Сцена трета
Трибуле, Салтабадил — отвън. Магелона, Кралят — в къщата.
ТРИБУЛЕ (който брои злато пред Салтабадил)
Ти двайсет пожела. Дръж десет по-напред.
(Спира в момента, когато му ги подава.)
Той тук ли ще преспи?
САЛТАБАДИЛ (преди да отговори, оглежда небето)
И облак се задава.
ТРИБУЛЕ (настрана)
Той в Лувър за спане не всякога остава.
САЛТАБАДИЛ
Та само подир час ще заплющи дъждът.
Сестра ми и дъжда във къщи ще го спрат.
ТРИБУЛЕ
В дванайсет идвам.
САЛТАБАДИЛ
Туй излишен труд е само.
Аз мога в Сена сам да потопя трупа му.
ТРИБУЛЕ
Това ще сторя аз.
САЛТАБАДИЛ
Щом тъй сте пожелал.
Ще ви го дам, добре зашит в чувал.
ТРИБУЛЕ (дава му парите)
Останалата част в дванайсет. Ще съм точен.
САЛТАБАДИЛ
А как се казваше младежът междувпрочем?
ТРИБУЛЕ
Младежът? А за мен не питаш? Знай тогаз:
той — Престъпление, Непримиримост — аз.
(Излиза.)
Сцена четвърта
Същите, без Трибуле.
Салтабадил, останал сам, оглежда небето, по което се трупат облаци. Вече е почти нощ. Проблясват светкавици.
САЛТАБАДИЛ
Да, бурята расте. Градът съвсем тъмнее.
Но тъй е по-добре! Брегът ще запустее.
(Замислено.)
Помисля ли за туй, не знам дали съм прав,
но никой мой клиент не е напълно здрав.
Не ме е грижа. Ха, не искам и да зная.
(Оглежда небето и поклаща глава.)
През това време Кралят весело се закача с Магелона.
КРАЛЯТ (опитва се да обгърне талията й)
Момиче!
МАГЕЛОНА (изплъзва се)
Стойте!
КРАЛЯТ
О! Че дръпната е тая!
МАГЕЛОНА (пее)
Никой цвят, в април цъфтял,
вино в буре не е дал.
КРАЛЯТ
О, рамене! Ръце! Какво телосложение!
Мил враг, на Юпитер пленително творение!
Защо, Венера, щом тъй бог те е създал,
във твойта плът сърце на турчин ти е дал?
МАГЕЛОНА
Тра-ла-ла-ла-ла-ла!
(Отблъсква отново Краля.)
Не! Брат ми…
Влиза Салтабадил и затваря вратата след себе си.
КРАЛЯТ
Нека види.
Чува се далечен гръмотевичен тътен.
МАГЕЛОНА
Гърми.
САЛТАБАДИЛ
Чудесен дъжд ще плисне. Ето, иде!
КРАЛЯТ (удря Салтабадил по рамото)
Да си вали. Та аз прекрасно бих поспал
във твойта стая тук.
МАГЕЛОНА (иронично)
Щом тъй сте пожелал.
Преструва се на крал! Но близките ви може
да се тревожат!
Салтабадил я дърпа за ръката, като й прави знаци.
КРАЛЯТ
Не. Аз нямам никой. Боже!
Ни баба, ни дете.
САЛТАБАДИЛ (настрана)
Чудесно!
Дъждът започва да пада на едри капки. Тъмна нощ.
КРАЛЯТ (на Салтабадил)
Ти ще спиш
в конюшнята или където щеш. Сам виж.
САЛТАБАДИЛ (покланя се)
Мерси!
МАГЕЛОНА (запалва лампа, на Краля, тихо и много бързо)
Върви си!
КРАЛЯТ (смее се гръмко)
Не. Брей, дявол да го вземе,