Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
Сцена първа
Трибуле и Бланш — навън. Салтабадил — вътре. По време на тази сцена Трибуле има неспокоен и загрижен вид на човек, който се страхува, че ще му попречат, че ще го забележат и заварят неподготвен. Той често се оглежда встрани, но по-често поглежда към къщурката. Салтабадил седи до една маса в страноприемницата и си лъска колана, без да вижда какво става наоколо му.
ТРИБУЛЕ
Обичаш ли го?
БЛАНШ
Да.
ТРИБУЛЕ
А те оставих аз
да изцериш сама безумната си страст
БЛАНШ
Обичам го.
ТРИБУЛЕ
Защо? Сърце моминско, бедно!
Кажи причината!
БЛАНШ
Не зная.
ТРИБУЛЕ
Извънредно
съм изненадан!
БЛАНШ
Не. Та именно затуй
го обожавам аз. Но, скъпи татко, чуй!
Намират се мъже — живота ви спасяват,
за завист други пък с парите си ви правят,
а нямат обич… Той ме потопи във срам,
но го обичам аз! Защо — сама не знам.
И ако трябва — о, страстта ми е огромна! —
макар че всичко днес така жестоко помня:
той — тъй жесток към мен, а вие — мил баща
за него и за вас приела бих смъртта!
ТРИБУЛЕ
Прощавам ти, дете!
БЛАНШ
Той много ме обича!
ТРИБУЛЕ
Не! Глупава!
БЛАНШ
Да, да. И даже ми се врича.
И каза всичко туй с решително лице,
така че завладя той моето сърце.
А за една жена той има взор безценен!
Блестящ и храбър крал!
ТРИБУЛЕ (избухва)
Безчестник неизменен!
Но няма да дрънчи — дори и съгрешил! —
че безнаказано е мене огорчил.
БЛАНШ
Простихте му, нали?
ТРИБУЛЕ
Ха! И това остава!
Изчаквах времето, та клопка да направя.
БЛАНШ
От месец може би — туй казвам с трепет скрит —
той и на вас е мил?
ТРИБУЛЕ
Не. Аз си давах вид.
(С гняв.)
Ще отмъстя за теб!
БЛАНШ (събира дланите си, умолително)
Ах, моля за пощада!
ТРИБУЛЕ
Би ли почувствала в сърцето гняв, досада,
ако те лъже?
БЛАНШ
Той? Не, чужд е на лъжи.
ТРИБУЛЕ
А видиш ли това с очите си — кажи,
ще продължаваш ли да го обичаш още?
БЛАНШ
Не знам. Но, татко, той ме обожава. Снощи
ми каза пак…
ТРИБУЛЕ (тъжно)
Кога?
БЛАНШ
Но снощи вечер… Да!
ТРИБУЛЕ
Виж, ако можеш тук да видиш през зида.
(Посочва на Бланш една от пукнатините в стената, тя гледа.)
БЛАНШ (тихо)
Един човек…
ТРИБУЛЕ (също снишава глас)
Постой!
Кралят, облечен като прост офицер, се появява в долното помещение на странноприемницата. Той влиза през малка врата, която вероятно извежда в някаква съседна стая.
БЛАНШ (трепереща)
О, татко! Бих умряла!
(По време на следващата сцена тя стои прилепена до пукнатината в стената. Гледа и слуша всичко, което става вътре, безучастна към останалото. Понякога я обхващат нервни тръпки.)
Сцена втора
Същите, Кралят, после Магелона. Кралят удря Салтабадил по рамото. Той се обръща, прекъсвайки работата си.
КРАЛЯТ