Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
Една нощ още, и съвсем бих побелял!
Вратата на кралската спалня се отваря внезапно. Оттам излиза Бланш, обезумяла, с помрачен поглед; дрехите й са в безпорядък; с отчаян вид се хвърля в обятията на баща си.
БЛАНШ
Ах! Татко!
ТРИБУЛЕ (притиска я в обятията си)
Дъще! О, детето ми! Да, то е!
Ах, господа!
(Задушен от ридание и нервен смях.)
Това бе всъщност всичко мое!
Без нея моя дом е в траур. Ангел скъп!
Сеньори, мисля си, в една такава скръб
за тези стонове аз имам основание!
Това дете, това тъй прелестно създание!
Погледнеш ли го ти, и ставаш по-добър!
Не се изгубва то без викове до смърт!
(На Бланш.)
От нищо не се бой. Туй бе шега, ей богу!
Да се посмеят… Да, изплашиха те много!
Видяха моята любов към теб, дете,
и по-нататък, знам, ще ни оставят те.
(Към придворните.)
Нали?
(На Бланш, прегръща я.)
Щастлив съм аз, че виждам теб отново.
Сърцето ми трепти, щастлив съм, честно слово,
уж плачех, а сега и смях ми идва чак.
Изгубих те за миг, за да те срещна пак.
(Гледа я с безпокойство.)
Ти плачеш? Но защо?
БЛАНШ (скрива в длани почервенялото си и разплакано лице)
О, боже, как сме клети!
Срам!
ТРИБУЛЕ
Нещо каза ли?
БЛАНШ (скрива лицето си на гърдите му)
Не мога пред мъжете!
На вас бих казала…
ТРИБУЛЕ (треперещ от гняв, се обръща към кралската врата)
И нея! Ах, циник!
БЛАНШ (пада с ридание в нозете му)
Да бъда само с вас…
ТРИБУЛЕ (прави три крачки и прогонва с жест озадачените придворни)
Навън! Ако след миг
и кралят мине тук — о, нека се опита!…
(На Дьо Вермандоа.)
Кажете му, нали сте в неговата свита,
да не минава той насам, че аз съм тук!
ДЬО ПИЕН
Побъркан шут! Не съм видял подобен друг.
ДЬО ГОРД (прави му знак да излязат)
На луди и деца не се и възразява.
И даже трябва те да се щадят!
Излизат.
ТРИБУЛЕ (сяда във фотьойла на Краля и повдига дъщеря си от пода; с мрачен и спокоен глас)
Разправяй!
За всичко ми кажи!
(Обръща се и като вижда, че Дьо Косе е останал, надига се и му посочва вратата.)
Не ме ли чухте там?
ДЬО КОСЕ (отдръпва се, покорен от властния тон на шута)
Нахални шутове! От нищо нямат срам!
(Излиза.)
Сцена четвърта
Трибуле, Бланш.
ТРИБУЛЕ (мрачно)
Е, говори сега!
БЛАНШ (с наведени очи, прекъсвана от ридания)
Той влезе вчера тайно
вкъщи… Боже мой! Срамувам се безкрайно!
(Плаче, закрива с ръце лицето си.)
Трибуле я притиска в обятията си и изтрива лицето й с нежност.
Отдавна… Трябваше това да ви предам.
Той ме следеше…
(Прекъсва пак.)
Не, не трябваше оттам,
от по-далече аз ще трябва да подхвана.
Не ми говореше… Но идваше във храма.
ТРИБУЛЕ
Да! Кралят!
БЛАНШ (продължава)
Моя стол помръдваше тогаз,
минавайки край мен, за да го видя аз.
(Гласът й все повече отслабва.)
Той вчера вкъщи бе се вмъкнал… Как — не зная.