Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
ДЬО КОСЕ
Какво? Какво?
ТРИБУЛЕ (с открита подигравка)
Едно събитие подобно!
ДЬО КОСЕ (заканва му се, гневно)
Хм!
ТРИБУЛЕ
Вижте този звяр забавен срещу мен!
Издава рев такъв, щом той е разярен!
(Подражава гласа на Косе.)
Хм!
Общ смях. Влиза Придворен от свитата на кралицата.
ДЬО ПИЕН
Водрагон, кажи!
ПРИДВОРНИЯТ
Кралицата нарежда
да викна краля ни. По спешност е, изглежда.
Дьо Пиен му прави знак, че е невъзможно. Придворният настоява.
Нали мадам Брезе я няма, господа?
ДЬО ПИЕН (нетърпеливо)
Той спи.
ПРИДВОРНИЯТ
Че преди миг във вашата среда
бе той.
ДЬО ПИЕН (все по-разгневен, прави знаци на Придворния, които той не разбира и които Трибуле внимателно наблюдава)
На лов е.
ПРИДВОРНИЯТ
Как? Нима той сам замина,
без ни един кучкар? Та ловната дружина
е тук.
ДЬО ПИЕН (настрана)
О, дявол!
(В очите на Придворния, гневно.)
Той не иска никой друг
да вижда днес, сеньор! Това е.
ТРИБУЛЕ (внезапно с гръмък глас)
Тя е тук!
Да, с краля е!
Придворните са поразени.
ДЬО ГОРД
Какво му става? Той бълнува?
Тя!?
ТРИБУЛЕ
Знаете коя всъщност ме вълнува.
Да. Проста работа: „Върви си у дома!“
Но вие тук — Косе, Пиен и Сатана,
Брион, Монморанси, не вдигнахте ли снощи
от моя дом една жена? Мълчите още?
Сеньор Дьо Пардайан, там бяхте през нощта!
Ще си я върна аз отново! Тук е тя!
ДЬО ПИЕН (смее се)
С любовницата си загубил и ума си.
Търси я другаде!
ТРИБУЛЕ (настръхнал)
Аз търся дъщеря си!
ВСИЧКИ
О, дъщеря!
Общо изумление.
ТРИБУЛЕ (скръства ръце на гърдите си)
Да-да! И никак не съм луд!
Мълчите? Смейте се! Или не може шут
да бъде и баща на дъщеря любима?
И господар, и вълк семейство също има!
Защо да нямам аз? Но стига! Без слова!
(Със страшен глас.)
Шегувате се, знам. Но свършвайте с това!
Аз искам своето дете! Ах, как беснеят,
шушукат си за туй и даже ми се смеят.
Но плюя върху тях… Как тържествуват те!
Сеньори, търся тук аз своето дете!
(Спуска се към вратата.)
О, там е!
Всички придворни застават пред вратата и му преграждат пътя.
МАРО
Лудостта към ярост го отнася.
ТРИБУЛЕ (отстъпва, в отчаяние)
Придворни! Сатани! Ах, прокълната раса!
Отнели са ми те детето! Мойта чест!
В очите им една жена е нищо днес!
Щом кралят ни е крал, приел живот развратен,
с готовност и без жал сеньорът непохватен
жена си би му дал… Девича чест? О, не!
Това е празен лукс, ненужен тук поне.
Жената е имот — имение по-точно,
която плаща дан на краля, и то срочно.
Принася полза тя — като внезапен дъжд,
и даже орден е върху врата на мъж,
цял куп блага, растящ минута след минута…
(Гледа ги право в очите.)
Кон между вас сега би казал — лъже шута?
Нали е истина? Да, всеки тук без жал
(минава от един на друг)
веднага би продал, ако не е продал,
за име и за пост, за титла благородна
(на Дьо Брион)