Когато боговете се смеят

— Ами ще се опитаме да въвлечем Фена в дискусия. Ако е истински почитател на „Би Би Си“, но не е близък с никого от групата и нейното обкръжение, той със сигурност използва интернет, за да научава кога и къде ще пее Медведева. А щом използва интернет, значи влиза и във форума. Именно там ще го пипнем. Ще пишем разни гадости за Светлана, ще го провокираме, той няма как да не реагира и тогава ще го открием по електронния му адрес.

— Страхотнооо — проточи Сергей. — И на кого ще се падне тая приятна задачка?

— Определено не на тебе — успокои го Настя. — Ти намери ли съседа на Альона Гребньова, който се е подстригвал при нея?

— Ами ние с Мишка тази сутрин… — започна да се обяснява Зарубин, но Настя го прекъсна:

— Да, именно. Вие с Миша намирате този съсед, изяснявате дали той не е забелязал подозрителен човек, който се е въртял няколко дни преди убийството на Альона около дома й. После правите същото около адресите на другите потърпевши — Фризе и Курбанов. Поговорете си със собствениците на кучета, с млади момичета, които се прибират късно вечер от срещи, намерете техните кавалери, разговаряйте с тях. Това е вашият участък.

— Когато става дума за крака — все сме ние с Мишка — обидено засумтя Сергей, — а когато е да се седи в топлото кабинетче — някой друг.

— Не за крака става дума, приятелче, а за умение да се задават въпроси и да се карат хората да си припомнят неща, които отдавна напълно са забравили или на които не са обърнали внимание — търпеливо го поправи Настя, като забеляза, че Доценко прави на Зарубин някакви знаци. — Аз не притежавам това умение, Андрей също. Миша, ако мислиш, че нищо не виждам, дълбоко грешиш. Да, да, прав си, задачата, която ви моля да изпълните, ви дава със Серьожа възможност безконтролно да водите личен живот и в работно време да обикаляте и оглеждате жилища.