Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
На другия ден към три часа братята Грималди неочаквано казаха на Алън Стоун, че много спешно трябва да напуснат Лас Вегас. Искали парите на следващия ден, не по-късно, и щели да откарат касата на летището, откъдето щели да я занесат в Лос Анджелис със самолет. Имали резервация за два часа следобед и поискаха да бъдат закарани на летището в един.
— Нужен ни е само транспорт до летището — каза Сам.
Алън отговори, че ще им предостави лимузината си.
На сутринта преброиха заедно парите и скоро братята бяха готови да отпътуват. В последния момент те направиха своя ход. Сам бил размислил и отказа да ползва лимузината на Алън. Вместо това настоя да вземат такси до летището.
— Не е необходимо, приятели — каза той, докато се ръкуваше с Бепи и Алън. — Отбивайте се да се виждаме, когато сте в Лос Анджелис.
— Как така ще взимате такси? Алън ви е приготвил лимузината си. Не се притеснявайте, използвайте я до летището. Пътувайте приятно. Колата ви чака отпред — настоя Бепи. Знаеше, че при това положение те никога няма да се съгласят да вземат лимузината, затова продължаваше да им я натрапва. Така ги караше да се чувстват сигурни и доволни, че взимат такси. Вече бяха убедени, че са го надхитрили.
— Не, не се притеснявайте. Ще се оправим — настоя Сам. — С такси ще правим по-малко впечатление.
„Гледай го какъв е кретен — помисли си Бепи. — През цялото време си вярва, че е с една крачка пред мен, а? Тия наистина са тъпаци.“ Беше предвидил този ход и затова бе подготвил едно крадено такси.
Алън се втурна към кабинета си услужливо и заяви:
— Аз ще се обадя за такси.
Той се свърза с каскадьора и му съобщи да вземе таксито вместо лимузината и да паркира пред хотела.
— Ще бъдат долу след минута. Направи така, че да се качат в твоето такси. Бъди нащрек. — После промърмори на себе си: — Щом като предпочитат такситата, ще им дадем такси.
Братята взеха касата и тръгнаха към входа на хотела като бягащи нелегално от казармата войници. Бързаха и припряно се качиха в чакащото такси.
— За летището — казаха те на шофьора.
Каскадьорът се престори, че съобщава за курса си на диспечера. В действителност говореше с Бепи в потеглящата зад тях кола.
— Пред коя авиокомпания — попита той.
— ТУА. Тръгвай, защото бързаме — отвърна му Сам.
Радиотелефонът бе инсталиран от Шантавия Майки в невзрачния седан, за да го ползват Бепи, Алън и момчетата.
— Жълто такси дванайсет — каза каскадьорът. — Трима пътници за терминала на ТУА във Вегас, потеглям от хотел „Ел Банко“ в тринайсет и пет, край.
Следвайки указанията, каскадьорът остави радиостанцията включена, за да може Бепи да чува разговора на братя Грималди. Остана малко изненадан, когато чу отговор от Шантавия Майки, който му нареди да се отбие до търговския център „Мади Крийк“, след като закара пътниците си.
— Там чакат трима индийци, които преди малко са спечелили джакпота. Може да закачиш добър бакшиш.
Каскадьорът потисна усмивката си.
Тримата братя започнаха да се отпускат, когато каскадьорът подкара бързо към пропастта. Разговаряха много разпалено и не забелязваха, че летището е вече на три мили зад гърба им.
— Видяхте ли им физиономиите, когато им казах да забравят за лимузината, понеже ще вземем такси? На оня скапаняк, Бефино, мустакът му увисна до брадата. Ами евреинът? Едва не се насра. Мислят ни за глупаци. И аз съм гледал филми. Затварят преградното стъкло на лимузината и пускат газ на хората в задното помещение. Не се съмнявам, че това ни бяха приготвили. — Сам се засмя на собствените си думи.
— Поръчал съм четирима души да ни посрещнат в Лос Анджелис — каза Джо на братята си. — Ако тези боклуци се опитат да ни скроят номер, ще го направят в Лос Анджелис, а не във Вегас. Затова нашите момчета ще чакат на летището. Трябва по най-бързия начин да приберем касата. Онези баламурници не знаят, че ни чака частен самолет. Мислят си, че ще мъкнем този сандък с редовен пътнически полет.
— Бефино ме попита с коя авиокомпания ще пътуваме — каза Пит, смеейки се. — Ама че кретен! Отговорих му с „Аляска“ и той ми повярва!