Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Той остави двигателя да работи, слезе от колата, натисна червеното копче под интеркома и зачака. Изтече минута, после още една. Тъкмо се готвеше да се върне във фолксвагена, когато говорителят изпращя.
— Да? — разнесе се нечий глас. — Кой е?
Скип изненадано разбра, че гласът не принадлежи на прислужник, шофьор или иконом. Това бе властният глас на собственика, самия Ърнест Годард.
Той се наведе към интеркома.
— Тук е Скип Кели — отвърна младежът.
Говорителят мълчеше.
— Братът на Нора Кели.
Листата на храстите край портата прошумоляха и когато се обърна, Скип видя, че към него се завърта изкусно скрита камера. После обективът се насочи към фолксвагена. Той вътрешно потрепери.
— Какво има, Скип? — попита Годард. Не звучеше особено добродушно.
Младежът мъчително преглътна.
— Трябва да говоря с вас, господине. Много е важно.
— Защо точно сега? Ти работиш в института, нали? Не може ли да почака до понеделник?
Скип не му каза, че цял ден е водил вътрешна борба дали да дойде тук.
— Не може — отвърна той. — Поне аз така смятам.
И зачака под неподвижното око на камерата, като се чудеше какво ще каже старецът. Но интеркомът мълчеше. Вместо това се разнесе тежко издрънчаване и старият портал започна да се отваря.
Скип се върна в колата, превключи на скорост и потегли напред. Лъкатушният път минаваше по нисък хълм. След около четиристотин метра той се спусна надолу, направи остър завой и отново започна да се изкачва. На следващия хълм се издигаше великолепно имение, чиято зидана фасада грееше в тъмночервените багри на залеза под планината Сангре де Кристо. Скип неволно спря фолксвагена и възхитено се вторачи в гледката. После бавно измина остатъка от пътя и спря между очукан шевролет пикап и джип мерцедес.
Влезе от автомобила и затвори вратата след себе си.
— Остани тук — каза на Теди Беър. Заповедта бе излишна: даже всички прозорци да бяха спуснати до долу, кучето не би могло да провре грамадното си тяло през тях.
Входът на къщата представляваше портал от осемнадесети век. „Отмъкнат от някоя мексиканска хасиенда, басирам се“ — помисли Скип. Той стисна книгата, която носеше, под мишница и потърси брава, но не откри и почука.
Вратата почти незабавно се отвори и разкри слабо осветен дълъг вестибюл с великолепни мебели. Навътре се виждаше градина с каменен фонтан. На прага стоеше самият Ърнест Годард, облечен в костюм, чиито убити тонове почти напълно се вписваха в цветовата гама на коридора. Дългата му бяла коса и грижливо оформена брада обрамчваха две живи, но навъсени сини очи. Той мълчаливо се обърна и Скип последва мършавата му фигура. Токовете му глухо тракаха по мрамора.
Минаха през няколко врати и накрая стигнаха до голяма двуетажна библиотека с тъмни махагонови лавици. Вито стълбище с железни орнаменти водеше към мецанина, където имаше още безброй книги. Годард затвори и заключи малката врата в отсрещния край на стаята и му даде знак да седне на стар кожен стол до варовиковата камина. Самият той се настани срещу него, кръстоса крака, леко се прокашля и въпросително го погледна.
След като вече бе тук, Скип осъзна, че няма представа точно как да започне. Обзе го необичайна нервност. После си спомни за книгата и я протегна напред.
— Чувал ли сте за тази книга? — попита младежът.
— Дали съм чувал за нея ли? — раздразнително измърмори Годард. — Че кой не е? Това е класически труд по антропология.
Скип замълча за миг. Седнал в смълчаната библиотека, той си помисли, че откритието му е малко смехотворно. Разбираше, че е най-добре просто да разкаже за случилото се.
— Преди няколко седмици сестра ми е била нападната в старото ни ранчо при Бъкман Роуд.
— О? — Годард се наведе напред.
— Нападнали са я двама души. Двама души, облечени само във вълчи кожи. Било е тъмно и тя не е успяла да ги разгледа добре, но каза, че били покрити е бели петна. Носели стари индиански накити.
— Кожоносци — рече Годард. — Или поне хора, които са се престрували на кожоносци.
— Да — облекчен, че не долавя подигравателни нотки в гласа му, потвърди Скип. — Освен това са проникнали я апартамента на Нора и са открадвали четката й за коса, за да вземат нейни косми.
— Косми — кимна с глава Годард. — Това е типично за кожоносците. Трябва им нещо от тялото на врага, за да направят магиите си.