Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Слоун мълчаливо я зяпаше, но лицето на Блек помръкна.
— И аз съжалявам, обаче отиваме там — високо заяви той.
Нора се вгледа в очите му и разбра, че няма смисъл да спори с него, затова се обърна към Слоун.
— За добро или зло, всичко, което се случва тук, влиза в окончателния отчет — настойчиво каза тя. — Помисли как ще реагира баща ти, Слоун, ако научи, че сме влезли с гръм и трясък в онази кива. Ако Блек е прав, това може да се окаже най-важното ни откритие. Още една причина да действаме внимателно.
При споменаването на баща й внезапният копнеж сякаш напусна лицето на Слоун. Тя се напрегна и се опита да запази самообладание.
— Ела с нас, Нора — нервно се усмихна Слоун. — Само ще надникнем. Какво лошо има в това?
— Естествено — потвърди Блек. — Нищо не съм докосвал. Тук не е станало нищо, което да не може да влезе в отчета ни.
Нора премести поглед от единия на другия. Смитбак, Суайър и Бонароти се бяха приближили и внимателно слушаха. Нямаше го само Арагон. Тя си погледна часовника: почти седем. Замисли се за думите на Блек: скрит град, Кива на слънцето. Какво бе казал в Кивата на дъжда Арагон? „Липсва парче от пъзела. Мислех, че отговорът ще е в тази кива. Но сега вече не съм толкова сигурен.“ Ако беше там, антропологът несъмнено нямаше да го одобри. Ала знаеше, че находката на Блек може да им даде ключ за всички загадки. Фактът, че след като заминат, може да бъде ограбена и унищожена, я изпълни с безпомощен гняв. Поради тази причина бяха длъжни да документират вътрешната пещера, поне с фотографии. Освен това, ако искаше да запази целостта на групата, нямаше друг избор, освен да отстъпи малко. Злото вече беше сторено — по-късно други щяха да обсъждат нарушението на Блек.
— Добре — каза тя. — Ще се качим набързо. Само колкото да направим снимки и да решим как най-добре отново да затворим пещерата. Без каквито и да било нарушения повече. Ясна ли съм? — Нора се обърна към Слоун. — Вземи големия фотоапарат. Ти вземи флуоресцентната лампа, Аарън.
След десет минути малката група стоеше сгушена във вътрешната пещера. Нора благоговейно разглеждаше, въпреки волята си смаяна от богатството на града, от съвършеното великолепие на това селище на анасазите, скрито зад тайнствената кива. Зеленикавото сияние на лампата хвърляше вълшебни сенки по неправилните стени. Пуеблото беше малко, не повече от тридесет помещения, несъмнено някаква светая светих на жреците. Дори само поради тази причина проучването му щеше да е невъобразимо интересно.
Самата Кива на слънцето не бе украсена, освен огромния полиран диск, който лъщеше на острата светлина. Покрай стените й се беше натрупал дебел слой прах. Кивата бе грижливо обмазана с кирпич и единственият отвор беше затрупан с камъни.
— Вижте зидарията — каза Блек. — Това е най-здраво построената кива, която съм виждал.
От едната страна бе облегната дървена стълба.
— Беше облегната на помещенията — проследил погледа на Нора, нетърпеливо поясни Блек. — Аз я донесох и се качих на покрива. Няма вход. Затворена е отвсякъде. — Той сниши глас. — Като че ли вътре е скрито нещо.
Слоун се отдели от групата и се приближи до слънчевия диск. Тя леко, сякаш почтително го поглади с пръсти. После се озърна към Нора, енергично приготви фотоапарата си и се приготви за първата снимка.
Групата мълчаливо изчака, докато Слоун обикаляше из пещерата, за да заснеме кивата и свързаните с нея помещения от различни ъгли. Скоро тя се върна при тях, сгъна триногата и прибра фотоапарата в кутията му.
Дори словоохотливият Смитбак не нарушаваше тишината и най-странното бе, че не си водеше бележки. Във въздуха тегнеше осезаемо напрежение, съвсем различно, разбра Нора, отколкото преди да влязат в пещерата.
— Готова ли си? — попита тя. Слоун кимна с глава. — Утре сутрин, преди да заминем, ще запушим дупката, доколкото можем — като се мъчеше да говори безпристрастно, продължи Нора. — Зад зърнохранилищата няма какво да привлече вниманието на крадци. Ако скрием отвора добре, няма да го забележат.
— Преди да заминем ли? — повтори Блек.
Нора го погледна и кимна.
— За Бога, няма да си тръгнем, преди да отворим тази кива! — възкликна той.
Археоложката го погледна, после Слоун; Суайър, Бонароти и Смитбак.
— Тръгваме си утре — тихо заяви тя. — И никой няма да отвори тази кива.