Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Нора се опитваше да затвори един от непромокаемите чували и нито забелязваше красотата, нито усещаше ароматите. Все още бе вцепенена от последните събития и за нея долината беше всичко друго, но не и приятна. Преди няколко минути Суайър и Смитбак се бяха върнали от мрачната си задача и сега почиваха край огъня, изтощени и с неразгадаеми лица.
Тя с усилие премести чувала при другите, взе празен сак и започна да го пълни. Почти цялата вечер премина в събиране на багажа, скриване на част от вещите им и подготовка на останалите за дългото пренасяне по тесния каньон до конете. Щом напуснеха долината и нейното разколническо влияние отново щяха да могат да действат като един екип.
Откъм въжената стълба се разнесе дрезгав вик и я откъсна от мислите й. Нора вдигна поглед и видя високата фигура на Аарън Блек да крачи в мрака с посивяло от мръсотия лице, прашни дрехи и чорлава коса. За миг реши, че се е заразил от болестта, от която беше умрял Холройд. После обаче забеляза триумфалното му изражение.
— Къде е Слоун? — извика той и оживено се огледа наоколо. После вдигна шепи към устата си. — Слоун! — Долината закънтя от виковете му.
— Добре ли си? — попита го Нора.
Когато Блек се обърна към нея, тя видя, че под засъхналата по челото му кал струи пот и се стича на сиво-кафяви ручейчета по лицето му.
— Открих я — каза той.
— Кое?
— Кивата на слънцето.
Нора се изправи, пусна сака и го остави да падне на пясъка.
— Какво си открил?
— Зад града имаше запушен отвор. Досега никой не го е забелязал. Само аз. Открих я. — Гърдите му тежко се издигаха и едва изричаше думите. — Зад прохода има тесен тунел, който води към друга пещера зад града. И там е скрит цял град, Нора. Най-отпред е Голямата кива, напълно непокътната. Такова нещо не сме виждали досега.
— Дай да видим дали вярно съм те разбрала — бавно каза тя. — Ти си пробил отвор в стена, така ли?
Блек утвърдително кимна и още по-широко се усмихна.
Внезапно я обзе гняв.
— Изрично забраних каквито и да е нарушения от този род. Боже мой, Аарън, та ти просто си отворил ново място, което може да бъде ограбено. Забрави ли, че си тръгваме?
— Но сега не можем да си тръгнем. Не и след това откритие.
— Разбира се, че си тръгваме. Утре сутрин.
Ученият се вцепени и лицето му се сгърчи от гняв и смайване.
— Ти не чу какво казвам. Аз открих Кивата на слънцето. Сега не можем да си тръгнем. Ще откраднат златото.
Нора напрегнато се вторачи в него.
— Какво злато?
— Господи, Нора, какво друго мислиш, че има вътре? Жито ли? Всичко е ясно. Аз току-що открих златните запаси на анасазите.
Докато го зяпаше с все по-голямо смайване и ужас, Нора видя, че от здрача се появява Слоун с голям фотоапарат.
— Слоун! — извика Блек. — Открих я! — Той се втурна към нея и я прегърна. Усмихната, археоложката се освободи от ръцете му и иронично хвърли поглед към Нора.
— Какво става? — попита тя и внимателно остави фотоапарата на земята.
— Блек е намерил скрита пещера зад града — отвърна Нора.
— Казва, че вътре била Кивата на слънцето.
Слоун бързо се обърна към него и усмивката й се стопи.
— Вътре е, Слоун — увери я той. — Голяма кива, с диаметър осемнайсет метра и слънчев диск, нарисуван на стената.
По лицето на Слоун се изреди низ от силни емоции.
— Какъв диск?
— Голямо слънце, оцветено с жълта боя, смесена със слюда и полирана. Прилича на злато. Когато го видях, наистина го помислих за злато.
Тя внезапно пребледня, после силно се зачерви.
— Боя, смесена със слюда, казваш?
— Да. Счукана биотитна слюда, която лъщи като злато. Невероятна имитация на истинския метал. И точно такова символично изображение е логично да откриеш на мястото, където пазят…
— Заведи ме там — настойчиво каза Слоун. Блек я хвана за ръка и те се обърнаха.
— Стойте! — изкрещя Нора.
Двамата я погледнаха и археоложката се смая от страстта на лицата им.
— Чакайте малко — продължи тя. — Аарън, държиш се като иманяр, не като учен. Изобщо не е трябвало да пробиваш стената. Съжалявам, но не бива да допускаме повече нарушения.