Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Пред него тъмнееше тесният отвор на прохода и ученият се запъти натам. Трябваше да се наведе, за да се вмъкне под скалния таван. Не се виждаше нищо и той бръкна в джоба си за фенерче. Тънкият лъч с усилие прониза мрака и освети прах, пръснати кости и — на десетина метра навътре — последния лакмус, заседнал зад фрагмент от човешки череп.
„По дяволите Арагон и неговата Нулева археологическа травма!“ — кисело си помисли Блек, застана на четири крака и запълзя напред, като разблъскваше костите по пътя си. В Прохода отново подухна вятър и той гръмогласно кихна. После грабна последния лакмус и го пъхна в джоба си. Когато се обърна, видя едър плъх, смутен от тракането на костите. Животното го погледна и оголи жълтите си зъби.
Блек запълзя назад, повторно кихна и размаха ръка. Плъхът зацвъртя и отстъпи, ала не избяга.
— Къш! — извика Блек, вдигна една дълга кост и я насочи към него. Животното светкавично се скри в купчинката камъни до задната стена на прохода.
Обзет от любопитство, археологът се придвижи напред. При по-внимателно проучване разбра, че камъните не са паднали от тавана, както предполагаше, защото бяха от друга скална порода. Плъхът беше направил дупката си в подножието на купчината и я бе покрил с вейки и кактусови люспи.
Блек се приближи още повече и сбърчи нос, когато усети воня на гуано и миша урина. Той насочи лъча на фенерчето в дупката и видя, че води към черно пространство. Голямо черно пространство.
Отново разгледа камъните. Опитното му око установи, че не са резултат от естествено явление. По-скоро бяха струпани нарочно. Бяха положени много усилия да се скрие този отвор: Арагон трябва да е минал покрай него най-малко двадесет пъти, без да го забележи, а той имаше остри очи дори за археолог. Ала Блек беше по-добър от него.
Той седна в мрака. Сърцето му бясно туптеше. Нещо бе скрито зад тази купчина, старателно и изкусно скрито. Най-вероятно гроб или дори катакомби. Очевидно с огромна археологическа стойност. Блек плъзна поглед по прохода. Беше сам, Арагон бе зает с анализа на пробите от Холройд. Той отново насочи лъча към дупката.
Този път нещо вътре проблесна.
Блек отдръпна фенерчето, понадигна се и остана неподвижен за миг. После направи нещо, каквото никога не бе правил. Вдигна една кост и започна да изравя с нея камъните около дупката на плъха. Отначало внимателно, после с все по-голяма настойчивост. Скоро видя малък отвор в задния край на пещерата. Всякакви мисли за неудобствата, болестите и отровата бяха заменени от всепоглъщащо желание да види какво има оттатък.
Прахът полепваше по потната му кожа и той завърза кърпа на устата и носа си. Костта се счупи и той продължи да работи с голи ръце. След пет минути беше разчистил достатъчно голям отвор, за да се провре през него.
Блек дълбоко си пое дъх, избърса длани в дъното на панталона си и смъкна кърпата от лицето си. После постави ръце от двете страни на дупката и се изтегли през нея.
След няколко секунди се озова от другата страна и задъхано се изправи на крака. Беше задушно, горещо и изненадващо влажно. Той се огледа наоколо и лъчът на фенерчето му прониза стелещия се във въздуха прах.
Почти веднага отново видя проблясъка — типичния проблясък на злато — и за миг сякаш сърцето му спря. Намираше се в голяма черна пещера. Пред него се издигаше втора Голяма кива. Върху стената й с врязани и рисувани линии беше изобразен огромен диск, който хвърляше златни отблясъци. Голямата кива имаше врата отстрани, също затрупана с камъни и полузаровена в пясъка. Зад нея се издигаше прелестно пуебло на анасазите, малко, ала съвършено. Съхранените в пещерата двуетажни сгради и стълби бяха непокътнати от над седем века.
Блек се приближи до кивата и с трепереща ръка докосна златния диск. Златният ефект бе постигнат с тъмножълта боя — навярно жълта охра с железен оксид, — смесена със ситно натрошена слюда. След това повърхността беше полирана и лъщеше като злато. Същият метод бе използван в Кивата на дъжда, само че диаметърът на този диск беше три метра.
И тогава разбра, че е открил Кивата на слънцето.
42.
Следобед сивото небе се беше изяснило и, въздухът над каньона на Кивира бе наситен с последните златни лъчи на залеза. На дъното вече се сгъстяваше нощният сумрак — странна противоположност на ярко осветената тясна ивица небе. Краткият дъжд беше изострил миризмите на пустинята: мокър пясък, сладко ухание на тополи, примесено с кедров дим от огъня на Бонароти.