Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Ученият остана неподвижен, вцепенен от ужасната гледка. Слоун бавно като сомнамбул се запъти към нискораслото дърво, на което беше поставен метеоприемникът. Разнесе се изщракване на ключ, последвано от пращене. Когато устройството автоматично се настрои на нужните вълни, смущенията отстъпиха мястото си на монотонния носов глас на метеоролога в Пейдж, Аризона, каканижещ подробности, статистически данни и числа. После Блек със свръхчовешка яснота чу прогнозата:
— Ясно небе и по-висока температура през останалата част от деня с по-малко от пет процента вероятност от валежи.
Той премести поглед от буреносния облак към небето точно над тях: ярко, безметежно синьо. В долината на Кивира цареше тишина и спокойствие, утринните слънчеви лъчи окъпваха лагера. Тази двойственост беше толкова крайна, че за миг не можа да я проумее.
Блек отново се обърна към Слоун. Все още оголените й зъби изглежаха някак зверски. Цялото й същество бе напрегнато. Той зачака, внезапно задъхан, докато младата жена изключи уреда.
— Какво… — започна Блек, ала изражението й го накара да млъкне.
— Чу заповедта на Нора. Да го демонтираме и да се връщаме в лагера. — Гласът й беше енергичен, делови, неутрален. Тя се покатери на кривата хвойна и след малко размота антената, свали приемника и ги прибра в мрежа. Накрая погледна Блек.
— Да вървим.
С тези думи Слоун преметна мрежата през рамо и се запъти към стълбата. След миг бе изчезнала в синьото пространство.
Смутен, археологът бавно закопча предпазните си ремъци, хвана се за въжената стълба и я последва.
След десет минути стъпи на земята. Толкова беше погълнат от мислите си, че се сепна, когато кракът му потъна в мокрия пясък. Блек нерешително остана там и отново вдигна очи нагоре. Небето над долината бе лазурно синьо. Нямаше никакви признаци за катастрофата, която беше само на тридесетина километра. Той свали ремъците и сковано се насочи към лагера. Въпреки тежестта на приемника Слоун се беше спуснала по скалата като паяк и вече бе в лагера.
Настойчивият глас на Нора откъсна Блек от унеса му.
— Каква е прогнозата? — попита тя.
Слоун не отговори.
— Нямаме време, Слоун. Ще ми кажеш, ли каква е прогнозата? — Гневът ясно се долавяше в гласа й.
— Ясно небе и по-висока температура през останалата част от ден — монотонно отвърна другата жена. — По-малко от пет процента вероятност от валежи.
Блек видя, че напрегнатото изражение на Нора се заменя с облекчение. Подозрението и загрижеността в очите й изчезнаха.
— Чудесно — усмихна се тя. — Благодаря и на двама ви. Искам всички да участват в пренасянето на багажа във временния склад. Аарън, после ти ще отидеш да затрупаш входа на тайната пещера. Роско, ти може би трябва да го придружиш. За да се пазите един друг. След час и половина ще се върнем да ви помогнем с останалия багаж.
Блек бе обзет от странно, абсолютно непознато усещане. С усилващо се чувство за нереалност той застана до Слоун и проследи с поглед Нора, която извика и махна с ръка на Смитбак. Арагон бързо дойде при тях. После тримата се запътиха към багажа, нарамиха чувалите си и поеха към входа на тесния каньон.
След малко Блек се откъсна и се обърна към Слоун.
— Какво правиш? — дрезгаво попита ученият.
Тя срещна погледа му.
— Какво правя ли? Нищо не правя, Аарън.
— Но ние видяхме… — Той замълча.
— Какво сме видели? — внезапно изсъска Слоун и се нахвърли отгоре му. — Аз само изслушах метеорологичната прогноза и я предадох на Нора. Точно както нареди тя. Ако ти си видял нещо, кажи го сега. Ако не, просто млъкни завинаги.
Блек се втренчи в нея: цялата трепереше, устните й бяха побелели от вълнение. Той погледна нагоре по каньона точно когато тримата прекосиха потока, изкачиха се по сипея и изчезнаха в тъмната ужасна цепнатина на скалата.