Заслепяващият нож
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-517-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заслепяващият нож». Краткое содержание книги:
Мислил е, че му остават пет години, а вече разполага с по-малко от една. С петдесет хиляди бежанци, незаконен син и бивша годеница, която може би е научила най-мрачната му тайна, Гавин се натъква на проблеми от всички страни. Цялата магия на света е подивяла и заплашва да унищожи Седемте сатрапии. Най-лошото от всичко е, че старите богове се прераждат и армията им от цветни бесове е неудържима. Единственото спасение може би е брат му, чиято свобода и живот Гавин е ограбил преди шестнайсет години.
— А второто нещо? — попита Тея.
— Има хора, които могат да се радват на безмълвна победа. Твоята господарка не е от тях. Не търси тихи начини да убие мъжете Гайл. Но когато реши дали помагането на копелето на Призмата или нараняването му ще нарани повече Гайл, можеш да си сигурна, че ще го използва. Каквото и да струва, на теб или на нея. Омразата ѝ е безумна. Тъй че не се сближавай твърде много с онова момче, Кип. Вероятно ще се наложи да го предадеш.
49.
Кип последва унило Гринуди. Всичко в стаята си беше същото, както винаги. Врата, завеса, тъмнина. Андрос Гайл вече седеше на масата.
Щом Гринуди донесе свръхвиолетовия фенер, Кип се настани срещу стареца.
— Мога ли да използвам твоята колода този път? — попита момчето.
— Не — отвърна Андрос Гайл. — Играеш ръката, която ти е дадена. Ти си копеле. Получаваш лошата колода.
— О, копеле ли съм вече? Значи не се съмняваш кой е баща ми? — Кип преглътна. Не трябваше да казва това.
Но Андрос Гайл не отвърна нищо. Вдигна колодата си и започна да я размесва.
— Това, че синът ми те е направил, никога не е било под въпрос, глупако. Дори гласът ти е като неговия. Въпросът е дали майка ти е била конкубинка или просто курва. Ако е твърдяла, че е конкубинка, само за да ме ядосва, няма да го търпя. Знам със сигурност, че нямаше брак, и се обзалагам, че ти също го знаеш.
— Тогава все още не съм съществувал, така че всъщност не го знам. — „Нагло. Опасно, Кип.“
— Още ли носиш превръзката на ръката си? — попита Андрос.
— Да, милорд.
Веждите му се вдигнаха за миг над тъмните очила.
— О, „милорд“ ли съм вече?
Кип не знаеше дали да се мрази повече за предишната си безразсъдност, или за сегашното си почитание към стария ястреб.
— Свали превръзката.
Възелът близо до китката трябваше да разхлаби с пръсти и зъби, но скоро Кип разви ленената превръзка. Изгарянията зарастваха, но кожата беше порозовяла там, където не беше бяла от белезите, и пръстите му бяха огънати окончателно. Можеше да ги свие в юмрук, но болеше дори при опит да ги изпъне. Хирургът и Железни го подканяха да опитва, но беше убийствено болезнено.
— Протегни ръката си, копеле, сляп съм.
Кип протегна ръката си на масата. Старецът отпусна дланта си върху нея.
— Моля те — каза Кип. — Много боли.
Андрос Гайл изсумтя. Опипа с костеливите си бледи дълги пръсти с отпусната кожа дланта на Кип, без да обръща внимание на мазния мехлем. Щипеше, но Кип запази спокойствие.
— Тази ръка скоро ще ти стане безполезна, ако не си изпъваш пръстите — каза Андрос.
— Да, милорд. Знам.
Андрос Гайл обърна ръката му с дланта надолу.
— Знаеш. И си избрал да станеш сакат. Защо?
Кип стисна зъби. Преглътна.
— Защото боли.
— Защото боли? — повтори с насмешка Андрос. — Срам те е. Чувам го.
— Да, милорд.
— Би трябвало. Дръж си ръката на масата. Крещи, ако заболи твърде много.
„Какво?“
Андрос натисна ръката му отгоре, бавно. Кип усети как новата кожа се разкъса. От устните му се изтръгна скимтене, но не изкрещя.
„Аз съм голямо буре с лой, срам, пречка, но аз съм шибаната костенурка мечка. Върви в пъкъла, Андрос Гайл. Дърт, безсърдечен, жесток…“
Сухожилията в ръката на Кип бяха пламнали, цялата му длан се опираше на масата, но пръстите му бяха упорити като птичи нокти.
А след това изведнъж натискът спря.
По бузите на Кип се стичаха сълзи. Той изохка и сви ръката си до гърдите.
Андрос Гайл каза:
— Това, което искаш да ти служи, трябва да го подчиниш на волята си. Дори собственото си тяло. Може би особено собственото си тяло, шишко. Кожата разкъса ли се?
На Кип му отне малко време, докато се довери на гласа си.
— Да, милорд.
— Разтрий отново мехлема в раните. Иначе ще забере.
Кип го направи с трепереща ръка.
— Знаеш какво ще ти кажа сега, нали? — каза Андрос Гайл.
— Продължавай да правиш това, непрекъснато, всеки ден, за да заздравее както трябва — отвърна Кип.
И отново го заля срам. Знаеше какво да прави. Просто нямаше волята да го направи. Андрос Гайл дори не трябваше да казва нищо.
— Добре се справи — каза старецът.
— А?
— Не изкрещя. Очаквах да изкрещиш. Тъй че този път без залози. Игра за упражнение. Следващия път е за малката ти приятелка обаче, тъй че се надявам да се справиш по-добре.
Без повече приказки Андрос Гайл се зае с картите си. Шест с лице надолу, две открити: Дебнещ ловец и Зелен страж.
Това означаваше, че използва колодата „зелено и сянка“. Една от най-добрите му. Кип уви хлабаво превръзката около ръката си и изтегли картите си от чисто бялата колода, с която Андрос му беше дал да играе. Беше играл два пъти с нея преди и най-сетне се беше настроил удобно към стратегията ѝ. Двете му открити карти бяха Небесното око — увеличител на силата — и Куполът на Араклес.