Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
Вилков посочи с ръка към видеото, поставено в ъгъла на кабинета. Оперативният работник постави едната от касетите, дълго търси нужния кадър, най-сетне го намери и на екрана се появи изображението. В обхвата на камерата влезе светла тойота — цветът не можеше да се определи по-точно, защото изображението беше черно-бяло, — но пък номерът се виждаше съвсем отчетливо. От колата слезе миниатюрна млада жена с толкова ярка външност, че Вилков просто се слиса. Въпреки липсата на цветове на екрана, беше ясно, че тя е необикновено красива: стройна, блестяща, с дълга черна коса и огромни тъмни очи. Да, покрай такава жена не можеш да минеш, без да се обърнеш. Нищо чудно, че момчетата на Забелин я бяха забелязали и запомнили.
— Това е пристигането й — коментира Сергей. — Сега гледаме другата касета.
Този път на екрана се видя стълбището пред входната врата на банката. Тъмнооката красавица леко изкачи трите стъпала и влезе — не, не влезе — изпърха! — през подвижната стъклена врата.
— А това… — Хворостин отново смени касетата и потърси нужното място на лентата. — … е тя на информацията, обяснява при кого е дошла и чака, за да я придружат. Обърни внимание, Забелин лично идва да я вземе, а не изпраща помощника си или някой по-дребен чиновник.
Да, наистина, Даря Брайко каза нещо на момичето на информацията, после се отмести настрани и зачака, като нетърпеливо потропваше с изваяното си краче, обуто в изящно ботушче. След известно време се появи Забелин, лъчезарно се усмихна на гостенката, целуна й ръка и я поведе навътре в сградата.
Хворостин превъртя малко напред записа и ето че Даря вече излизаше, придружена пак от Забелин, сбогува се с него и тръгна към изхода. Отново смяна на касетата, запис от камерата, обхващаща стълбището пред входа: Даря слиза по стъпалата. И сега отново първата касета: Даря се качва в колата и заминава.
В долния ъгъл на екрана се виждаха датата и часът. Вилков си записа всичко и отбеляза: да, Брайко наистина бе прекарала при Забелин осем минути, а общо в сградата на банка „Руски кредит“ — четиринайсет. За сериозна работа явно бе доста малко. И това се е случило седмица преди неговото убийство.
— Е, и къде е тя? — строго попита Александър Иванович.
— Ами момчетата работят. Да не я подплашим, Саш, затова дотичах при теб да ти докладвам, а те са долу и чакат заповед. Засега установихме чрез интернет с какво се занимава тя.
— С какво?
— Разорява фирми. В техния паричен свят това се нарича „рейдърство“. Чувал ли си?
— Не се прави на много умен — сряза го Вилков. — А какъв е мотивът? За какво може да й е притрябвало да го трепе?
Следователят, както обикновено, отдаваше предпочитание на местоименията, смятайки, че всички и бездруго го разбират.
— Ами заради пари! Днес всичко се прави заради пари, това всеки го знае. Ето виж: банката трябва да притисне до стената някое предприятие, ръководството възлага на Забелин да се свърже с рейдъри и да организира работата — всички казват, че често се е случвало. Забелин намира Брайко, тя между другото има съдружник, някой си Дмитрий Найдьонов, та значи той намира тези двамата и ги насъсква срещу тази фирма. Брайко е хубавица, Забелин се е изкушил, започнал е да я ухажва, наел е теренче, защото работата вече е отивала към триумфален марш, през същия период Брайко и Найдьонов завършват операцията и настъпва моментът на плащането. Брайко идва при Забелин за хонорара, а това е работа за минути, дето се вика „опис-протокол — предал-приел“. Вероятно с теб видяхме именно това нейно посещение.
— Добре, да речем, че е така — кимна Вилков. — Ама защо да го убива?
— Може да не й е платил всичките пари. Хонорарът на рейдърите е определен процент от стойността на фирмата, която са обработили. Ето виж: Забелин представя на ръководството някакви документи, според които фирмата струва например сто рубли, а те плащат на рейдъра неговия процент. Всъщност обаче фирмата струва три копейки и рейдърът знае това, така че разчита само на половин копейка хонорар. При тези работи се използват само налични пари и само от „черна каса“, никой никъде не се подписва за тях, така че Забелин получава от ръководството на банката хонорара на рейдърите, пресметнат на базата на сто рубли, а на Даря и нейния съдружник дава онази половин копейка, на която тя всъщност е разчитала. А разликата слага в джоба си. Към момента на първата любовна среща Даря научава това, настоява Забелин да й даде всичките пари, двамата започват делба и… резултатът е налице. Какво? Лоша ли ти се вижда тази версия?