Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Това, вероятно, би се сторило приемлива посока за тематично развитие на книгата за ценителите на историческата наука, но готическият роман винаги е бил считан за нещо като чудатост, причудлив механизъм, придаден към солидната машина на англоезичната литература. Мисля, че първите два романа на Строб са почти несъзнателен опит за работа с този механизъм. Това, което отличава „Призрачна история“ и обуславя успеха й, е, че с тази книга авторът вече е осъзнал точната роля на готическия романс и мястото му спрямо останалата литература. Иначе казано, открил е за какво служи причудливият механизъм и „Призрачна история“ е изключително развлекателното ръководство за употреба.
По думите на Строб:
„Призрачна история“ се появи, след като бях изчел цялата американска свръхестествена литература, която успях да намеря. Препрочетох Хоторн и Джеймс и после се снабдих с всичко на Лъвкрафт и сродни на неговите книги. Целта ми беше да открия каква е традицията на този жанр, в който дотогава бях вече сериозно замесен. Четох също Биърс, разказите за призраци на Идит Уортън и много европейски автори. (…) Първото, което ми хрумна, беше как група старци си разказват истории един на друг и се надявах да измисля някакъв начин да свържа всички разкази в едно. Много ми харесва идеята за истории, вместени в повествованието на цял роман — като че ли цял живот съм слушал по-възрастни хора, които разказват за семейството си, младините си и всичко останало. Приех го като вид предизвикателство. След това реших да асимилирам някои стари, добре известни истории и да ги включа в кръга Чаудър. Идеята ми се стори отлична, дръзка и много ме развълнува. Веднъж щом стигнах до подходящото място в книгата, написах свои „пиратски“ версии на „Моят роднина майор Молино“, „Примката на призрака“ и подхванах „Падението на дома Ашър“. Така обаче въвеждащата част се проточи твърде дълга, затова се отказах от историята на По (а историята на Хоторн отпадна, когато редактирах първата чернова). Започнах да обмислям личните истории, които членовете на кръга Чаудър ще почнат да си разказват, след като приключат със заемките — монологът на Луис за смъртта на съпругата му, Сиърс и Рики, които си поделят разказа за смъртта на Ева Гали.
Първата забележителна особеност на „Призрачна история“, е приликата с „Джулия“. Тази книга започва с жена, която е изгубила дете — „Призрачна история“ започва с мъж, който намира дете. Тези две деца обаче са стряскащо подобни и обвити в злокобна атмосфера.
От Джулия:
Едва беше влязла в [парка], когато отново видя малкото русо момиченце. Детето беше седнало на земята, на известно разстояние от групичка момчета и момичета, които внимателно го наблюдаваха. (…) Момиченцето съсредоточено правеше нещо. Лицето му беше очарователно сериозно (…) което придаваше на сцената атмосфера на театрално представление. (…) С изпънати пред себе си крака, момиченцето беше седнало до една купчинка пясък. Беше започнало да говори тихо на своите слушатели, насядали по трима-четирима върху нежната трева. (…) бяха учудващо тихи, изцяло погълнати от играта на момиченцето129.
Дали това малко момиче, пленило своята публика, докато разрязва жива костенурка пред очите им, е същото малко момиче, което придружава Дон Уондърли при необичайното му пътуване от Милбърн, Ню Йорк до Панама Сити, Флорида? Ето как е описано момичето, когато Дон го вижда за първи път. Вие преценете.
Ето така се беше натъкнал на нея. В началото беше колеблив, докато наблюдаваше момичето, което се беше появило на детската площадка един следобед. Тя не беше красива, не беше и привлекателна — беше тъмна и сериозна и дрехите й сякаш никога не бяха чисти. Другите деца я избягваха (…) може би децата по-бързо забелязват съществените разлики от възрастните (…). Дон имаше само една причина да вярва, че тя не е обикновеното дете, каквото изглеждаше на пръв поглед, и се придържаше към нея с отчаянието на фанатик. Първият път, когато я беше видял, се беше смразил.
Джулия, в едноименната книга, разговаря с малко чернокожо момиче за безименното дете, което е накълцало костенурката. Чернокожото момиче се присламчва към Джулия и подхваща разговор.
— Как се казваш? — попита то.
129
Всички цитати от „Джулия“ са взети от превода на Илияна Георгиева. — Б.пр.