Върховното кралство [Рицарят]

Огромните яростни пламъци, които унищожаваха лечебницата, осветяваха насъбралата се тълпа, труповете, положени на земята, ранените, на които помагаха, колкото можеха. Най-големите късметлии, които страдаха само от това, че бяха вдишали малко дим, стояха уплашени, немощни, безчувствени за подкрепата, с черни лица и зачервени очи. Лечебницата приютяваше не само болни, но и бездомници. Бащи и майки търсеха свои близки — съпрузи, синове или дъщери — в суматохата и викаха с прегракнал от тревога глас, преди да нададат разтърсващ вик и да паднат на колене до някой труп.

Лорн потърси отец Елдрим с поглед, но не го намери. Но позна Вард, който с опърлени коси и зачервено лице беше седнал на един бордюр, а една жена му превързваше прасеца.

— Как си? — извика Лорн.

Грохотът, скърцането, свистенето на огъня бяха толкова силни, че човек трябваше крещи, за да го чуят.

Старият ковач кимна.

— Жив съм. Но няма да мога да подскачам веднага.

— Сериозно ли е?

— Не.

— А другите?

— Мисля, че също са живи.

Лиам и Логан дойдоха при тях. Смръщиха вежди, като видяха, че Вард е ранен, но той ги успокои със спокойното си изражение.

— Като че ли огънят е започнал от няколко места — каза Лиам — и на вратите имаше вериги.

Също като всички останали, и Лорн знаеше какво означава това.

— Къде е Йерас?

— Остана в Черната кула — каза Лиам.

— Някакъв проблем? — разтревожи се Лорн.

— Сибелиус. Хората на Андара го нападнали тази вечер.

Значи Андара се беше нахвърлил на главния архивар същата нощ, когато беше подпалил лечебницата. Искал е да удари силно и може би това не беше всичко.

— Не виждам отец Елдрим — каза Лорн.

— Последния път, когато го видях, влизаше вътре — каза Логан.

Лорн се обърна към горящата лечебница.

— Отдавна ли?

— Не.

— Дали още е вътре?

— Така мисля.

— Лорн! — извика Вард. — Не!

Но Лорн вече се беше втурнал.

— След мен!

Ковачът изруга, като видя, че Лиам и Логан последваха капитана си, без да се колебаят. Първо, защото се хвърляха с наведена глава насред жаравата. Но и защото не можеха да постъпят другояче.