![Върховното кралство [Рицарят] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/2/vrhovnoto-kralstvo-ricaryat-download.jpg)
Върховното кралство [Рицарят]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Рицарят]». Краткое содержание книги:
Прескачаха трупове, после Лиам извика:
— Тук!
Беше намерил отец Елдрим, който беше само припаднал, съвзе се и започна да кашля, когато го обърнаха, за да го огледат.
— Ще оживее — каза Логан.
— Бързо! Да го изнесем! — нареди Лорн.
Но отец Елдрим не им позволи, когато Лиам и Лорн го вдигнаха под мишниците, за да го понесат.
— Не — простена той. — Не… Там…
— Какво казва? — попита Логан.
— Не зная — отговори Лорн.
— Там… в…
— Всичко ще се срути — предвиди Лиам.
Лечебницата трещеше и скърцаше сред ревящите пламъци. От време на време се чуваше как цели стени от постройката се срутват.
Черният свещеник успя да вдигне ръка, за да посочи една затворена врата.
— До… до…
— Заеми се с него! — каза Лорн на Логан, преди да отиде да погледне.
Бутна вратата и откри стая, обхваната изцяло от пламъци. Там лежаха две тела — едно момиченце и един мъж. Без съмнение бащата се беше опитвал да спаси дъщеря си, когато таванът се беше срутил. Той лежеше на пода, двата му крака бяха счупени под една тежка греда.
— Лиам! — изрева Лорн. — Изведи свещеника! Логан! Помогни ми!
— Но аз… — започна Лиам.
— Не разсъждавай! Спаси свещеника и се върни, ако можеш!
Лиам се подчини, съзнавайки, че нямаше да има възможността да се върне и да помогне на Лорн и Логан, дори и да успееше да измъкне отец Елдрим от този ад.
Лорн се плъзна под една купчина греди, дъски и гипсови отломки, хвана момиченцето, притегли го към себе си и го положи в коридора. Логан го погледна и разбра, че само е изгубило съзнание заради дима, който беше вдишало. Облекчено каза:
— Жива е.
— Сега бащата.
Двамата заедно се опитаха да повдигнат гредата, която беше затиснала мъжа. Но тя беше тежка, а освен това и затрупана с други парчета. Първия път не успяха.
— Пак — каза Лорн. — Заедно. На три! Едно… две… три!
Обединиха силите си, напънаха се, помръднаха гредата, но нищо повече. И втория път не успяха.
— Невъзможно! — каза Логан. — Да се откажем!
— И дума да не става!
— Момиченцето ще умре заедно с нас, ако останем още малко!
— Изнеси я! Аз пак ще се опитам. Мисля, че ако…
— Не, рицарю! Никога няма да успеете сам! Вие…
Наемникът се закашля.
Едва се виждаха от дима и сълзите, които бяха изпълнили измъчените им очи. На няколко метра от тях коридорът гореше.
— Тогава ми помогни! — каза Лорн. — За последен път!
Логан се съгласи неохотно.
Отново се вкопчиха в гредата.
Отново се опитаха да я поместят, с изкривени от усилието лица и напрегнати до скъсване мускули. И тъкмо щяха да се откажат, когато тя се вдигна като че ли изобщо не тежеше.
Лорн видя, че Дуайн беше дошъл при тях.
— Бързо! — каза рижият колос, като държеше гредата на няколко сантиметра от краката, които тя допреди малко премазваше.
Сам носеше огромна тежест, която нямаше да може да удържи още дълго.
Вън, пред лечебницата, която се беше превърнала в огромна купчина жар, от която нищо и никой не можеше да оцелее, тълпата се беше смълчала, неподвижна и сякаш поразена от красотата на ужасяващата гледка.
Вард трябваше да задържи Лиам. Ветеранът се беше разминал с Дуайн на стълбите. Той му беше казал къде да намери Лорн и Логан и сега, когато отец Елдрим беше спасен, искаше да се върне в сградата.
— Не! — заповяда Вард. — Вече е твърде късно.
При тези думи покривът на главната постройка се срути в средата, сякаш гигантски юмрук го беше натиснал отгоре. Облак от пламъци, жар, пепел и искри се издигна в тъмнината, като смесваше ефимерни червено-златисти пайети с бледите, неподвижни спирали на Голямата мъглявина. Това, което беше останало от лечебницата, се разтърси до основи, после подовете се срутиха, като започнаха от тавана, сред оглушителния пожар.
Всички бяха затаили дъх, уплашени, неспособни да приемат това, което се беше случило. Както всички останали, Вард и Лиам не можеха да откъснат очи от фасадата, от която вече се очертаваха само контурите и мрачните отвори сред пламъците.
Отец Елдрим падна на колене и започна да се моли, неговите енориаши бързо се присъединиха към него.
После…
— Там! — изкрещя някой.
Частица надежда накара присъстващите да потръпнат. Всеки искаше да види. Хората се повдигаха на пръсти. Протягаха шии и се блъскаха. Безпокойството все така владееше всички, но им се искаше да повярват, че може би…
— Да! Там! Виждам ги!
И тогава всички забелязаха силуетите, които излизаха от пламъците. Олюляващи се, те изглеждаха толкова крехки и треперещи на горещината — превили гръб, с глава, свита в раменете.