![Върховното кралство [Рицарят] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/2/vrhovnoto-kralstvo-ricaryat-download.jpg)
Върховното кралство [Рицарят]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Рицарят]». Краткое содержание книги:
Но сега…
— Имам мисия, която трябва да изпълня — каза той.
Вард тежко кимна.
— Искам обаче да ти задам един въпрос. Когато се втурна в тази лечебница, обхваната от пламъците, какво искаше — да спасиш животи или да покажеш храбростта си, за да привържеш хората към своята кауза?
Лорн не отговори, понеже не знаеше отговора.
Лорн се прибра в стаята си изтощен.
Андара вече го нямаше, неговите стражи също нямаше да оцелеят и ако не беше идиот, префектът на квартала щеше да потъне в забрава или да побърза публично да обяви задоволството си от обрата, който събитията бяха взели: да оповести създаването на нова стража и повече да не се противопоставя нейният началник да бъде избиран от населението. Докато чакаха, ониксовите гвардейци щяха да поддържат реда, подпомагани от неколцина доброволци, които Лорн щеше да избере.
Но това можеше да почака до утре.
Лорн се отпусна на леглото така, както си беше с дрехите, и облекчено въздъхна. После се обърна на гръб, докато Исарис мъркаше до хълбока му. Лорн разсеяно го погали, вече сънен.
Не беше прегледал внимателно съдържанието на дисагите на Андара, но това трябва да беше истинско богатство. Смяташе добре да се възползва от него, като започне с финансирането на възстановяването на лечебницата в името на Върховния крал. След това щеше да се заеме с поправянето на няколко несправедливости и да помогне на най-заслужилите, което щеше окончателно да го направи много популярен. Много бързо кварталът на червените павета щеше да има единствено основания за радост поради защитата на Черната кула. Други бедни квартали щяха да започнат да им завиждат и хората щяха да започнат да си казват, че в Ориал животът е по-добър там, където справедливостта на краля е възстановена…
Лорн се протегна и намери сили да седне на ръба на леглото, за да си свали ботушите и връхната дреха. След това отново се изтегна и със скръстени под главата ръце, за миг се загледа в тавана.
Заспа, докато си мислеше какво още му оставаше да направи.
Два дни по-късно един ездач на змей дойде от Цитаделата с една голяма кожена чанта, съдържаща заповедите и наредбите, от които Лорн се нуждаеше за в бъдеще.
Глава 20
Кралица Селиан провеждаше последния си съвет, преди да потегли за Ангборн, когато прислужник влезе през една скрита врата, приближи се безшумно и подаде бележка на Естеверис. Без да прекъсва обсъжданията, кралицата погледна Дранис, който стоеше зад вратата. Разбра, че именно той беше дал бележката на прислужника и погледът ѝ помръкна. Не обичаше драковете, а този го мразеше особено много, несъмнено защото никога не беше успяла да го подкупи. Единствената лоялност, които кралицата търпеше, беше тази, която самата тя беше привлякла. Всяка друга предизвикваше завистта ѝ и много бързо — неизбежно — недоверието и омразата ѝ.
Естеверис разгъна хартията под масата без да се бави. Чакаше новини от Сор Далк, на когото беше дал неограничени правомощия, за да сложи край на действията на членовете на съпротивата, които се противопоставяха на отстъпването на Ангборн. Беше се надявал, че това бързо ще бъде свършено, но бяха минали седмици, без Далк да се обади, а вече предстоеше заминаването на кралския кортеж за Свободните градове. Дали Далк се беше провалил, или беше успял? Дали не беше срещнал непредвидени трудности? Дали не беше разкрит? Елиминиран? Министърът не се тревожеше особено за съдбата на своя пратеник. Но бързаше този трън да бъде махнат от петата му: от това зависеше успехът на преговорите, водени от месеци с Иргаард.
Естеверис се дръпна, като отвори бележката: не ставаше въпрос нито за Далк, нито за Ангборн. Но това, което прочете в нея, го изуми не по-малко. Обикновено в подобни обстоятелства той се задоволяваше да прегледа набързо бележката, която му връчваха, после я сгъваше дискретно, преди отново да ѝ отдели цялото си внимание. Сега обаче я прочете няколко пъти и за миг остана слисан, което в крайна сметка заинтригува и ядоса кралицата.
— Лоша новина, господин Първи министре? — попита тя отсечено.
Естеверис вдигна глава.
— Моля да ме извините, господарке. Но не, няма лоша новина. Или поне така си мисля…
— И какво ви смущава толкова? Може би ще благоволите да го споделите с господата от Съвета и с мен самата?
Министрите запазваха предпазливо мълчание, като избягваха дори да помръднат, даже да дишат.