![Върховното кралство [Рицарят] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/2/vrhovnoto-kralstvo-ricaryat-download.jpg)
Върховното кралство [Рицарят]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Рицарят]». Краткое содержание книги:
И удържа на думата си.
Няколко години по-късно победи далатските варвари на границата с Валмир и се покри със слава в битката при Урдел, където неговата смелост спаси цял град от разрушение. Ранен, той се върна във Върховното кралство и беше посрещнат като герой. Целият двор се привърза към него. Крал Ерклант го обсипа с почести, даде му земи и го включи в кралската гвардия със званието офицер.
И така, с каска със сив гребен под мишница, в един хубав есенен ден Лорн отиде при херцога на Сарм и Валанс. Вече беше мъж, белязан от войната, но любовта му към Алисия не беше отслабнала. Тя го чакаше — красива и крехка, с бели цветя в косите. Херцогът го нарече „синко“, преди да го награди с бащинска прегръдка. Разбраха се, че сватбата ще се състои през пролетта, след като Лорн се върнеше от една мисия, с която го беше натоварил Върховният крал.
След това мечтата много бързо се разби.
Този ден в края на следобеда Лорн се връщаше от Кралските архиви, когато намери Черната кула обзета от необичайно оживление.
— Какво става? — попита той, като подаде юздите на коня си на Дарил.
— Открихме нещо, месир.
Погледната отвън, въпреки скелетата, които още я обкръжаваха, главната кула изглеждаше почти напълно възстановена. Но работата, която оставаше да се свърши вътре, беше много и по инициатива на Вард, който мразеше да стои с празни ръце, гвардейците бяха решили да се захванат с вътрешния ремонт. Всъщност погледнато отдолу се виждаше чак до върха през голите скелета и изтърбушените подове. Единствен последният етаж беше ако не обитаем, то поне безопасен. Веднага след като беше поправен покривът, Лорн се беше настанил там сред спартански комфорт.
Той влезе в кулата, където се бяха събрали всички гвардейци.
— Открихме параклис — каза Вард, когато го видя.
Главната кула беше обградена от три малки, ъглести кули с бойници, високи колкото нея. В едната имаше вита стълба, която свързваше всички етажи. Другите две приютяваха празни кръгли зали, осветени от амбразури във формата на кръст. На приземния етаж едната от тези зали беше зазидана. Нещо, което не беше разтревожило никого до момента, когато Дуайн разби стената от тухли и хоросан, която препречваше входа към нея.
И откри стар параклис зад нея.
Очевидно той беше посветен на някой от Божествените дракони, но статуята с разперени криле над олтара беше обезобразена до такава степен, че беше неузнаваема. Същото беше застигнало и всички барелефи и всички стенописи, които бяха заличени с чук и длето.
Исарис седеше на каменния олтар и сякаш чакаше.
Лорн внимателно прекрачваше отломките, които препречваха прага, и се чудеше какво можеше да е това. Не знаеше, че Ониксовата гвардия се е молела на някой Божествен и се питаше за кой ли ставаше дума. Но ако е било така, дали след това се беше отрекла от този култ? И защо? После защо да се зазижда това помещение, вместо да се преустрои? Защо е трябвало да се обезобразява статуята? Дали се дължеше на омраза? Или на страх? Кога ли беше направено — преди или след разпускането на Ониксовата гвардия?
— Това не е всичко — каза Логан, който вече оглеждаше помещението, когато Лорн влезе. — Погледнете.
Лорн отиде при бившия наемник зад олтара и видя на пода една голяма гравирана плоча. Наведе се. Надписите бяха изчегъртани и поради това нечетливи, но един ъгъл от плочата липсваше и оттам можеше да се види, че отдолу има тъмна кухина.
Лорн клекна, махна си очилата…
И сдържа едно потреперване.
Току-що беше усетил нещо, което от доста време не беше изпитвал — присъствието на Тъмнината. Стори му се, че чува свистенето на бурен вятър, прегракнали викове под огромни сводове, стенания на измъчвани души. Обзе го леден студ.
Изправи се и докато Исарис скачаше в ръцете му, каза на Лиам:
— Никой да не пипа тази плоча. И зазидайте тази зала.
Лиам кимна.
Като успя да прикрие безпокойството си благодарение на Исарис, който го успокояваше, Лорн говореше спокойно и равномерно. Обаче останалите го гледаха учудено. Лорн можеше и нищо да не обяснява: така или иначе щяха да му се подчинят. Но искаше да избегне появата на подозрения.