Върховното кралство [Рицарят]

Лорн се намръщи.

— Да ви пребият и да ви оставят на улицата, за да ми изпратят предупреждение. Може би дори да ви убият. Или да ви отвлекат, за да окажат натиск върху мен… Както и да е, не ми благодарете, защото по моя вина бяхте в опасност.

— Още от началото знаех какви рискове поемам, като се присъединявам към вас. И не защото взех вашата страна бях в опасност, а защото застанах на страната на Върховния крал.

Лорн реши да не разбива илюзиите на Сибелиус по този въпрос. Той беше искал този конфликт с Андара. Беше го разпалвал, защото беше в негов интерес, при все, че знаеше, че и други, освен него, ще се опарят. Главният архивар се беше разминал само с уплах, но от лечебницата на отец Елдрим беше останала само пепел и равносметката от пожара беше трагична.

— Ще можете да се върнете у дома, Сибелиус.

— Днес ли?

— Още сега, ако желаете. Вече нищо не рискувате.

— Андара?

— Мъртъв.

— А хората му?

— Ще избягат веднага, щом разберат. А тези, които не избягат достатъчно бързо, рискуват да свършат убити или бити и обесени на някой стълб.

— Значи свърши.

— Да.

— Благодаря, рицарю. Ако можехте да направите и за Ориал това, което направихте за Червените павета…

— За момента е важно да върнем надеждата. Но това, което Ониксовата гвардия направи за Червените павета, ще го направи и за Върховното кралство. И то скоро.

Сибелиус кимна с разбиране.

— Ако мога да направя нещо, каквото и да е… — каза той.

Лорн помисли, поколеба се. Беше ли дошъл моментът да поиска от главния архивар това, което наистина очакваше още от началото?

Несъмнено.

— Искам протоколите от моя процес — каза той. — Зная, че са строго секретни. Но зная също така, че именно вие, главният архивар на Върховното кралство, ги пазите.

Сибелиус дълго гледа Лорн, преди да отговори. По някакъв начин винаги беше знаел, че ще се стигне до това.

— Ако ви дам тези протоколи, ще престъпя клетвата си и мога да бъда обвинен в държавна измяна…

Лорн дори не трепна и каза:

— Зная.